Предполага се, че името му произлиза от гръцката дума „мавро“, което означава „черен“. За родно място е сочен районът на Асеновград, където и днес се намира най-голямата концентрация на маврудови лозя у нас. Отглежда се също така край Перущица, Пазарджик, Стара Загора и Чирпан. По Южното Черноморие в района на Бургас и Поморие. В южните райони сортът е известен като Качивела, а в Бесарабия – като Каушанский. Основното му използване е за производство на тъмночервени сухи вина, като рядко се ползва за купажи.
За тях винарите ползват обикновено ограничен брой сортове, основно Каберне, Совиньон и Мерло.
Ценители добре знаят, че маврудовите вина развиват своите качества след 2-3 години отлежаване. Те са интензивно оцветени, с умерено висока киселинност, оптимално съдържание на фенолни вещества и хармоничен вкус.
Маврудът определено е късен винен сорт. Гроздето узрява пред първата седмица на октомври, а се бере към края на месеца. Лозите имат силен растеж, добра родовитост и среден добив. Те обаче са недостатъчно устойчиви на ниски зимни температури. Почвите трябва да са с добър воден режим, като практиката показва, че са по-подходящи по-топли райони на Южна България. Добивите от декар могат да достигнат до 2000 килограма.
Специалистите твърдят, че е сравнително устойчив на гниене. Вината имат високи нива на танин и освежаваща киселинност , като особено добре им действа отлежаването в дъб.
В букета на този сорт преобладават аромати на горски плодове, къпини и зряла черница, землисти нюанси, шипков мармалад, билки подправки. Маврудът може да се бутилира чисто сортов или да се купажира с асеновградския, познат в миналато като Станимашки мавруд, който се характеризира с рубинено червен цвят и мек вкус. В наши дни все повече енолози работят осъзнато с него и постигат повече добри резултати въпреки капризността му.
Поднася се в класически чаши за вино, със стайна температура. Най-подходящ е за ястия от червени меса и дивеч. Добре се съчетава с твърди сирена, особено козе, паста, ризото, гъби.
