Всяко едно масло, което влиза у нас в момента, се проверява. Това обясни министърът на земеделието Пламен Абровски в сутрешния блок на Нова тв.
Той разказа за това, след като коментира казуса с маслото менте, за което се разбра преди няколко дни.
„Случаят е от януари 2025 г. Така че днес маслото с палма и мас не би трябвало да го виждате никъде.“ Това обясни министър Пламен Абровски, след като две български фирми бяха глобени с над 300 000 евро заради това, че са продавали продукт от растителни мазнини и свинска мас, но опаковани и етикетирани като краве масло. В него вместо обичайните поне 80% млечна мазнина е имало едва 5%. Останалите 95% представляват микс от палмова, кокосова, соева, слънчогледова мазнина, също и свинска маса.
Сигналът за разследването е подаден от българската фирма „Ростар БГ“ ООД, която е внасяла в България оригиналното немско масло, което се рекламираше със слоган „Открий краварката в левия ъгъл“.
„По сигнал през януари 2025-а БАБХ отива, изземва, установява, дава на прокуратурата, изтегля от пазара абсолютно всички внесени количества“, обясни министър Абровски пред Нова тв.
Той разказа, че когато е попитал защо досега БАБХ не е направила казуса публичен, отговорът бил: Защото има прокурорска преписка.
Министърът няма как да каже колко от фалшивото масло се е продало изобщо у нас. „Системата в БАБХ така е била направена, че да позволява промъкването на пазара на такъв тип продукти. Когато „Прогресивна България“ влязохме в управлението, понеже БАБХ е в ресора на Министерството на земеделието и храните, аз започнах да се опитвам да видя как точно агенцията обхваща целия пазар. И се оказа, че на думи тя е много добра, но на практика не точно. Поради тази причина с новото ръководство започнахме тематични проверки, за да можем да видим по какъв начин и откъде минава суровината. Затова за 10 дни на границата почнахме проверки на млякото. И на всяко едно масло, което влиза, в момента се проверява“, обясни министър Абровски.
Той коментира и въпроса за отговорността на търговците при продажбата на хранителни продукти с липсваща или подвеждаща информация. По думите му търговските обекти следва да сигнализират при очевидни нарушения, но в много случаи работят с вече пакетирани продукти и разчитат на предоставената от производителя документация.
Според него именно липсата на единна система за проследяване на храните е сред причините подобни случаи да бъдат откривани трудно. Затова държавата подготвя въвеждането на нова електронна платформа, заложена в приетите наскоро законодателни промени за защита на конкуренцията и потребителите.
„Всеки хранителен продукт, който влиза за първи път на българския пазар, ще бъде регистриран в системата. Същото ще важи и за произведените в страната храни. Така контролният орган ще може чрез един баркод да проследи пътя на продукта от суровината до щанда в магазина“, обясни Абровски.
По думите му новият механизъм ще осигури пълна проследимост на храните и ще намали значително риска продукти с неясен произход или подвеждащо съдържание да достигат до потребителите.
Абровски коментира и въпроса дали трябва да има съмнения към всички останали продукти на санкционираните фирми. По думите му, ако операторите действително са били отстранени от хранителната верига още през 2025 г., те не би трябвало да извършват никаква производствена дейност към настоящия момент.
„Ще разпоредя допълнителна проверка, за да се уверим, че тези оператори не извършват дейност и не предлагат други продукти на пазара“, заяви министърът.
Той подчерта, че основната задача на Министерството на земеделието и на Агенцията по храните остава гарантирането на безопасността на храните и възстановяването на доверието на потребителите чрез по-строг контрол и по-чести проверки.
По думите му Българската агенция по безопасност на храните разполага с добра структура, но през годините част от контролните ѝ функции са били ограничени, което е затруднявало ефективното наблюдение върху пазара.
Министърът даде пример с млечния сектор, където до скоро държавата не е разполагала с всекидневна информация за количествата сурово мляко, които влизат за преработка в българските мандри.
„Поискахме да знаем на дневна база какво влиза в мандрите, какъв е произходът на суровината и какво се преработва. Оказа се, че такава информация системно не е събирана“, посочи Абровски.
Според него вече всички около 260 мандри в страната подават всекидневни данни за постъпващите количества сурово мляко. Така институциите могат много по-лесно да следят движението на суровините и да откриват евентуални несъответствия.
Министърът коментира и засилените проверки по границите, които бяха въведени през последните седмици. По думите му контролът продължава и в момента, макар част от извънредните мерки вече да са отпаднали.
Той обясни, че първоначално всяка доставка е била проверявана и за наличие на афлатоксини – опасни токсични вещества, които могат да се съдържат в храните. След анализ на резултатите обаче е станало ясно, че при внасяното мляко не се установяват подобни проблеми.
„За десетте дни засилен контрол не открихме проблеми с афлатоксините. Освен това се оказа, че количествата мляко, за които се твърдеше, че масово навлизат в България, са значително по-малки от обществените очаквания“, заяви министърът.
По повод критиките от страна на бизнеса, че лабораторните проверки забавят доставките, Абровски подчерта, че процедурите са определени от европейските регламенти и не са специфична българска практика.
„Срокът за изследване на афлатоксини е около три дни и това е стандартна процедура в Европейския съюз. Контролът не може да бъде компрометиран за сметка на бързината“, добави той.
