Това написа на личната си страница във Фейсбук министърът на транспорта Гроздан Караджов. Ето какво още сподели той:
„Проблемите са ясни и дългогодишни. Те се видяха и при пътуването ми от Мездра до София с бързия влак, тръгващ от Варна. Впечатленията ми са смесени – има положителни неща, има изнервящи, има и вбесяващи. Добра новина е, че влакът беше пълен и повечето от пътниците, с които говорих, предпочитат този вид пътуване. Добре е, че нямаше правостоящи.
Гроздан Караджов стигна с влак от София до Бургас за 5 часа и 32 минути
Проблемът бе, че единият вагон, явно закачен в последния момент заради големия интерес, е от най-старите, с купета. Тези вагони отдавна трябваше или да са бракувани, или поне модернизирани, но уви, заради недостига на подвижен състав, все още се ползват.
Добра новина е, че останалите вагони бяха от “новите” – купени втора ръка от “Дойче бан”, които макар и 22-годишни, са все още в сравнително добро състояние – прилични седалки, тоалетни, тонирани стъкла и т.н.
Проблемът е, че само в един от тези четири вагона имаше нормално работещ климатик. В два от вагоните имаше някаква имитация на охлаждане, а в предпоследния си беше душегубка.
Затова пък чистотата на пода беше константна – под всякаква критика от първия до последния вагон. И цялата справедлива критика от страна на пътуващите се изсипва несправедливо върху влаковата бригада, които в случая нямат никаква вина, но са единствените с пряк контакт с недоволните.
Добра новина е, че влакът пристигна почти навреме – само с 9 минути закъснение, за което си има логично обяснение – на един от участъците се извършва ремонт и за преминаването на червен светофор е нужно спиране и получаване на специален документ. Компромиси с това изискване вече не се правят и това беше потвърдено с моя заповед след челния сблъсък на два влака ден преди да стъпя в длъжност. Сигурността на пътуващите винаги е приоритет!
Проблемът е, че 7 часа и половина за път от Варна до София е все още твърде много и времето трудно може да се съкрати съществено.
Проблем е, че във влака WiFi няма (никъде в БДЖ няма), нито бистро или вагон-ресторант, което е абсурдно в наше време.
Добра новина е, че проблем с купуването на билети няма – и онлайн, и от автомати по гарите, и на български, и на английски. Купих си билет лесно и удобно както онлайн, така и от автомат. И че мобилната версия на сайта на БДЖ работи перфектно, като показва къде се намира влакът и колко е закъснението, ако има такова.
Проблем е, че ако си изпуснете влака по вина на БДЖ, ще трябва специално да минете през касите на гарата, за да ви презаверят билета. Иначе рискувате да бъдете глобени.
Проблем е и трагичното състояние на гарите. Гара Мездра е ключова гара, но там дори няма тоалетна за пътниците. Или по-скоро има нещо с такъв надпис, което, слава Богу, е заключено, предвид вида му. Гара София-север е в долу-горе същото състояние.
Затова още днес съм наредил няколко неща:
1. Всички влакове да се приведат в адекватно за пътуване състояние – подовете да бъдат почистени, прозорците измити, всякакви петна – премахнати. За това има пари, има и хора, които получават заплати, за да се грижат за чистотата.
2. Във всеки влак за дълги разстояния да има служител на БДЖ, който да е отговорен за състоянието на вагоните преди потегляне на композицията. Поне един час преди тръгване на влака трябва да се осигури безупречна чистота, работата на климатиците, течен сапун в тоалетните, хартия и др.
3. Да има стюард, който да отговаря за чистотата по време на пътуването и да следи интериорът да не се цапа, драска или поврежда. В БДЖ работят достатъчно хора, за да може да се отдели персонал за това.
4. Към всеки бърз влак за дълги разстояния да има бистро. В момента БДЖ разполага с 10 такива вагона, които са достатъчни за покриване на тези линии.
5. Всички климатици във влаковете с вагони, снабдени с такива, трябва да работят нормално. Още повече, че на този тип вагони прозорците не се отварят. Факт е, че има и още един проблем – новозакупените стари вагони се нуждаят от модификация, за да работят у нас. Но е факт и че климатиците често не работят просто защото не са заредени с фреон.
6. Както направихме с обхода на линията София-Бургас, и по линията София-Варна ще бъдат идентифицирани участъци, където скоростта на влака е излишно намалена, за да можем да съкратим времето за пътуване. Радвам се, че с машинистите от влака, които от години пътуват по тези линии, имаме консенсус къде какво може да се направи.
7. НКЖИ трябва да ми даде до края на седмицата списък с гарите, на които не е правен ремонт последните 20 години, за да се види къде, какво и кога може да се направи, за да се подобри положението. Тук бързи резултати не можем да очакваме, заради липсващо финансиране, но все някога трябва да се почне.
Знам, че мнозина ще ме обвинят в популизъм и ще има множество саркастични забележки тип „министър открива влака“.
Но също така знам как всеки ден слушам оправдания как нищо не може да се направи сега и веднага, как трябват огромни инвестиции, как то си е така по принцип и пътниците едва ли не са се примирили с кошмарните пътувания.
Факт е, че част от аргументите са основателни – в БДЖ наистина не се е инвестирало десетилетия наред и подмяната на влаковете ще отнеме време.
Но е и факт, че има проблеми, които могат да се отстранят бързо, без особени усилия и за тях има пари. И колкото и да са дребни, ще подобрят значително комфорта на пътуващите.
За мен от голямо значение е и прекия контакт с жп служителите, които са първа линия – машинисти, кондуктори и др.
Това няма да е последното ми пътуване с влак. Следващото ще е с крайградски пътнически влак. Там положението е още по-трагично, но също ще се действа бързо и в рамките на максимално възможното. Защото с вайкане и сарказъм положението няма да се оправи.
А, накрая най-важното! Поднасям искрените си извинения към всички пътници на БДЖ за условията, в които пътуват в българските влакове! Извинения и към редовите железничари, които въпреки, че съвестно изпълняват задълженията си, понасят основателните критики на пътуващите!“.
