Татул се намира в м. Кая Башъ, в южните покрайнини на малкото източно родопско селце Татул, на 17 км североизточно от Момчилград, по горното течение на река Бююк дере (р. Големица), най-южен приток на река Арда в тази зона.
Цялата долина на река Бююк дере, особено зоната от обекта край село Татул на изток, покрай селата Нановица, Постник, Гургулица, Момина сълза и Биволяне, е много плодородна. Хълмовете не са високи, между тях има широки равнинни зони, а цялата долина се отваря широко към долината на река Арда.
Непосредствената околност на археологическия обект край Татул изобилства с останки от всички исторически периоди. Самата скала („кая” на турски ез.) край Татул е ясно откроима като природно образувание и има форма на извисяваща се естествена, скална пирамида с основа от правоъгълен триъгълник.
Основните страни са обърнати на запад и на юг, а северният ръб е подобен на скалните скатове на алпийските върхове – спуска се стръмно на север, като стената на североизток е почти отвесна.
Скалната формация на Кая башъ представлява естествен природен феномен, който е бил дообработен от човешка ръка, като пресечена пирамида. В нея са издълбани две изключително интересни гробни ложета.
Обновеното светилището вероятно просъществува до средата на I век. През Римската епоха са изградени много нови сгради около светилището, открито е значително количество римски керамични съдове, накити, предмети на бита.
Счита се, че елинистическият храм и сградите около него са превърнати в укрепена римска вила, обитавана от богат местен аристократ. През III век светилището е опожарено. Нов период на разцвет започва през IХ-Х век.
Тогава са извършени останалите преустройства в скалния комплекс. Финалният етап от живота върху хълма край село Татул се бележи от средновековен некропол (който Иван Балкански проучва) с богат гробен инвентар – множество накити – обеци, пръстени, бронзови гривни и други. Некрополът е датиран от него не по-късно от средата на XIII век, като с това настъпва и края на хилядолетния живот на хълма край село Татул.
Първите сведения за скалния комплекс край Татул са предоставени от краеведа Никола Иванов през 1933 г. През 60-те и 70-те години скалният ансамбъл буди вече сериозен интерес и е посетен от много български учени – археолози, историци, епиграфи, които създават и първите хипотези за неговата същност и предназначение, едни от тях са проф. Иван Венедиков и Николай Виходцевски.
Археологическите разкопки в м. Кая башъ започват през 1976 г. Те са осъществени от Иван Балкански, уредник в Окръжния исторически музей в Кърджали, определил обекта за късноантична и средновековна крепост.
През двете кампании от 1976 и 1977 г., за които има данни за неговата работа, той успява да разкопае голяма част от средновековния некропол във вътрешността на обекта. Проучванията са възобновени през 2004 г и продължават през 2005 г. и 2007 г., под научното ръководство на проф. Николай Овчаров.
През 2022 г. разкопките в района са подновени след петнадесет годишно прекъсване, като продължават и през 2023 г., финансирани от община Момчилград и под научното ръководство отново на проф. Николай Овчаров, като за тези два сезона археолозите успяват да регистрират църква изградена през V-VI в. и просъществувала до XI-XII в., като под основите ѝ има по-стара монументална сграда, вероятно езически храм.
Скалните образувания не са най-високите в долината, но са в нейният идеален център, притежават визуална връзка с всички околни хълмове и се възвисяват над основния път в района, който е по течението на реката, като точно това прави Татул толкова впечатляващ, мистичен и поддържа легендите свързани с него.
През Праисторията, Античността и особено през Средновековието източният и южният склонове на хълма при Татул са осеяни с архитектурни комплекси, но за съжаление днес тази зона е покрита от гъста гора.
Източник: Официален туристически портал на община Кърджали
