Известни са повечето романтични връзки на един от най-талантливите ни и нежни поети Димчо Дебелянов, но за една от тях се знае много малко. Тя е с талантливата актриса Маня Цачева, която се превръща в звезда на немското нямо кино. Когато обаче двамата се запознават, тя е 21-годишна, а Дебелянов е вече изявен творец, макар и само на 27. Прекрасните му стиховете са популярни и пленяват сърцата особено на мечтателните девойки, сред които е и Маня.
През 1914 г. тя се запознава с поета, докоснал душата й, благодарение на брат си – известния оперен певец Иван Цачев, който е тенор в Дрезденската опера и е първият съпруг на оперетната прима Мими Балканска. Дебелянов е привлечен от чара и ведрината на бъдещата актриса и двамата започват често да се виждат. Той споделя с приятелите си, с които редовно се събира на чашка, Константин Константинов, Георги Райчев, Людмил Стоянов и Димитър Подвързачов, че е пленен от закачливата й усмивка и завладяващ смях.
Димчо и Маня си правят дълги разходки по шосето за Самоков и водят оживени разговори далеч от погледите на софийските клюкари, за да не се навреди на доброто име на бъдещата актриса. Крият се и от родителите на Маня, които смятат талантливия поет за пройдоха, готов винаги да даде последните си пари, за да помогне на изпаднал бедняк или за да плати сметката в кръчмата.
Напълно завладяна от Димчо, Маня споделя, че иска да се венчае за него, пред сестра му Мария. Когато научава за това обаче, поетът, който си отива от този свят две години по-късно, е категоричен: „Не е тая работа за мене… Когато двама се обичат, не трябва да се оковават във веригите на брака, плътта и раждането на деца. Това опошлява любовта!“. Междувременно родителите на Маня научават за тайните им срещи и я изпращат да следва театрално изкуство в Германия, където тя става световна кинозвезда. Скоро след нейното заминаване Дебелянов намира друга муза.
В годината, в която поетът е убит на фронта – 1916, Маня започва шеметната си кариера в киното, която тръгва от престижната школа на Макс Райнхард. Следващата година дебютира във филма „Мъртвите перли“ (Die sterbenden Perlen) на Рудолф Майнертс, а след това играе във филми на Лупу Пик, Рихард Освалд и Андре Дюпон. Първата й главна роля е в „Перлата на Ориента“ (Die Perle des Orients) на Карл Хайнц Мартин. Маня Цачева участва в 120 филма и има множество главни роли.
Снима в почти всички ленти на прочутия режисьор Манфред Ноа, който става неин съпруг, и участва в почти всички негови филми – над 30. За съжаление, Ноа си отива от перитонит едва 37-годишен.
Сравняват Маня Цачева с величини като Аста Нилсен, Пола Негри и Мия Мей. Намират я за особено темпераментна и твърде подходяща за ролята на ориенталски, индийски, японски, китайски и въобще източни момичета, пише доц. д-р Андроника Мартонова.
У нас за актрисата и нейните постижения почти нищо не се знае днес. Според български източници тя и брат й Иван са родени в Ловеч, откъдето са и родителите им – лесничеят Трифон Цачев и съпругата му Лала, която е домакиня. Немски източници твърдят, че Маня е родена в Украйна. Разминавания има и в датата й на раждане – според германците тя идва на бял свят на 27 януари 1893 г., а според някои български изследователи – на 10 февруари 1897 г.
По-малката й сестра Цвета пък е родена в Пещера на 30 ноември 1899 г. (стар стил). Там семейството живее известно време, преди да се премести в София. Цвета също върви по стъпките на сестра си. Заминава при нея в Германия, но не постига нейната слава. Заради таланта и екзотичната си красота получава множество роли в театъра и нямото кино. Омъжена е за режисьора Георг Александър, с когото се развеждат през 1928 г. Цвета прекратява театралната си дейност и става представител на известна марка кафе в Берлин.
Заради голямата прилика между двете сестри често ги бъркат или ги възприемат като една личност с две имена. Пример за това е, че дълго време не е съвсем ясно коя от двете играе в запазения 13-минутен откъс от филма на Фридрих Мурнау, носител на „Оскар“ за филма си „Изгрев“, „Марица, наричана още Мадоната на контрабандата“ (1920/1921). В много от немските бази данни и досега е отбелязана Маня Цачева, но през последните години задълбочените изследвания и идентификациите на архивния материал, обвързани и с документацията на Мурнау, доказват, че във филма играе Цвета, пише Мартонова.
Навремето в българската преса има немалко публикации, посветени на актрисата, както и на ролите й в немските филми, прожектирани у нас. Списание „Кинопреглед“ например често обръща внимание на Маня Цачева, която наистина е сред първите българки, пробили в немската киноиндустрия. „За много български киноартисти и артистки се писа, но за най-голямата от тях нищо се не каза… Не без интерес ще бъде за нашата публика обаче да чуе нещо за своята сънародница, която тук стои наред с Аста Нилзен, Хени Пертен, Ферн Андра и прочее звезди от кинотеатъра… Любимка на публиката, тя става необходимост за кинодиректорите, които се надпреварват да я имат в своята картина“, пише в голяма своя статия, посветена на актрисата, „Кинопреглед“ в началото на 20-те години на ХХ в.
В една друга статия там читателите получават и малко информация за биографията й: „Още като ученичка в гимназията тя взима присърце театъра, бива изключвана за тази си любов – обстоятелство, което й помага обаче още твърде млада да вкуси западната култура. Заминава за Швейцария, а по-късно за Париж, дето изключително се занимава с театър и литература. Настъпват обаче лоши дни за човечеството – война – и Маня трябва да се върне в София, преди още да се прояви в Париж, задето след като се вижда, че пътят е задълго затворен, заминава за Берлин. Тук младата българка се посвещава изключително на кинематографа и наскоро нейните качества биват оценени, и ние я виждаме в първите роли на „Айко“ – филм под режисурата на младия художник режисьор Манфред Ноа, да крачи от успехи към успехи“.
В Берлин известно време живее и Иван Цачев заедно с жена си Мими Балканска. Той е изпълнен с желание да успее в Германия, въпреки че славата му в България е огромна – плакати с него и съпругата му има из цялата страна, а картички с лика му се продават по стрелбищата. Иван става първи тенор в Берлинската опера, но на Мими Балканска животът в Германия не й допада и тя се връща у нас. Развежда се с Иван твърде нетрадиционно – чрез Държавен вестник, но остават приятели до края на живота й.
Заради Втората световна война Маня, Цвета и Иван Цачеви се преместват да живеят във Франция. Там приключва и земният път на Маня през 1966 г. Вероятно до края на дните си тя се вълнува от стиховете, които Дебелянов навремето й посвещава: „Ела и дай ми свойта радост ясна, / лъчи обилно в мрачна нощ пръсни, / ела, в нерадост аз самотен гасна, / неволен губя свойте златни дни…“, пише в. „Филтър“.