Откакто астронавти напуснаха лунната повърхност за последен път преди 52 години, времето минава неусетно. В сравнение с нас, земляните, Луната е копняла за нашето завръщане малко по-дълго – с около 1,1 секунда.
Това не звучи много, нито пък 57-те милионни частици (0,0000575) от секундата, с които времето на Луната се изтегля напред в сравнение с това на нашата планета всеки ден.
Но този важен резултат от ново проучване на учени от НАСА може да се окаже решаващ за синхронизирането на навигационните системи, когато американската космическа агенция стартира дългоочакваните си мисии с екипаж до Луната и отвъд нея.
Знаем за способността на гравитацията да забавя времето още, когато Айнщайн формулира общата теория на относителността. Но практическите аспекти на измерването на времевите изкривявания, които се дължат на различията в гравитацията – като например разликата между земното и лунното притегляне – са останали далеч назад.
Едва през последното десетилетие разполагаме атомни часовници, които са достатъчно чувствителни, за да откриват малки разлики във времето между два обекта, които се движат един спрямо друг или са подложени на различно гравитационно привличане.
И поради половинвековната пауза между кацанията на Луната, учените нямаха належаща причина да разберат как се проявяват тези малки разлики между Земята и нашия лунен спътник. Луната има една шеста от земната гравитация, но астронавтите спираха само за кратко, така че това не беше голям проблем.
Сега учените имат краен срок: НАСА иска да върне астронавти на Луната до 2026 г. в рамките на мисиите си „Артемида“, където ще започнат да проучват възможни места за лунни бази, които някои ден могат да послужат за отправна точка към Марс.
„Търсим трайно присъствие на Луната“, казва Черил Грамлинг, инженер по навигационни системи в Центъра за космически полети „Годард“ в Мериленд, пред Джонатан О’Калахан от New Scientist.
„Инфраструктура на Земята, като GPS, осигурява време до ниво наносекунда“, продължава Грамлинг. „Ако се опитвате да навигирате или да кацнете на Луната и да избегнете опасни зони, тогава тази точност е от значение“.
По-рано тази годината, през април, НАСА и други американски агенции бяха натоварени със задачата да изработят единна система за отчитане на времето на Луната, с която да се съгласят и други космически агенции.
Това ново откритие помага в тази насока и е било в процес на разработка от известно време. Слава Туришев, физик от Лабораторията за реактивно движение на НАСА, който е ръководител на изследването, казва на О’Калахан: „Някой трябваше да седне и да изчисли“.
От Земята изглежда така, сякаш Луната е спечелила 57 милионни частици от секундата за един земен ден. Туришев и колегите му достигнаха до това число, като изчислиха плъзгащата се скала на времето за Земята и Луната спрямо барицентъра на Слънчевата система. Това е общия център на масата на Слънчевата система, около който слънцето, планетите и спътници обикалят в деликатно равновесие.
Изчисленията на Туришев и колегите му се доближават до 56,02 микросекунди, на които през февруари се спря друг екип изследователи от Националния институт по стандартизация и технологии на САЩ. Но малките части от секундата имат значение на такива големи разстояния, така че все още има върху какво да се работи.
Нито един от резултатите не е рецензиран и окончателно определение на лунното време ще трябва да бъде потвърдено от редица агенции и международни органи, като Международното бюро за мерки и теглилки и Международния астрономически съюз, които планират да се срещнат през август.
Също така ще трябва да следим това как въртенето на нашата собствена планета се забавя по странен начин, правейки дните ни малко по-дълги – и как добивните човешки дейности са променили нейното въртене.
Източник: БГНЕС