С песни, носии и кръшни хора Бяла отново се превърна в сцена на българския дух по време на осмото издание на Беленското ученическо надиграване 2026. Събитието бе организирано от Средно училище „Панайот Волов“ – Бяла и Училищното настоятелство и се проведе като част от празничната програма по случай празника на града и неговия покровител – Свети Георги.
Тази година в надиграването се включиха училища от три русенски общини – Бяла, Борово и Ценово. Във фолклорния празник участваха 21 отбора с повече от 400 деца, подкрепяни от своите родители, учители и общественици.
Състезателната програма премина в две части. В първата участниците представиха по две български хора, а във втората своите умения показаха 13 двойки, които се надиграваха с ръченица.
Сред официалните гости на събитието бе кметът на Община Бяла Димитър Славов, който поздрави участниците и организаторите.
„По-красиво събитие определено няма. Просто наистина поклон пред тези деца, пред тези носии, пред тези педагози. Вие наистина сте украшението на нашите тържества по случай Празника на Бяла и защитника на Бяла – Св. Георги“, заяви той.
След оспорвано надиграване журито отличи най-добре представилите се участници в отделните възрастови групи.
В първа възрастова група (I-IV клас) първото място бе присъдено на Начално училище „Св. Св. Кирил и Методий“ – Бяла.
При учениците от V-VI клас победител стана V „а“ клас на Средно училище „Панайот Волов“ – Бяла.
В трета възрастова група (VII-VIII клас) първото място спечели VII „а“ клас на СУ „Панайот Волов“, а при най-големите участници от IX-XI клас отличието получи XI „б“ клас на училището.
За майстори на ръченицата бяха определени Георги Миленов и Сияна Дончева от Основно училище „Св. Климент Охридски“ – Борово.
Специалната награда на кмета на Община Бяла бе връчена на Начално училище „П. Р. Славейков“ – Бяла, а Лайънс клуб „Колю Фичето“ отличи IX „а“ клас на СУ „Панайот Волов“ за впечатляващите им изпълнения.
С много настроение, аплодисменти и пъстри народни носии Беленското ученическо надиграване за пореден път показа, че българският фолклор продължава да живее чрез младите поколения и да обединява общността около традициите и националния дух.
