Дебатът дали умерената консумация на алкохол е вредна за здравето и ако да – от какво количество започва рискът, продължава с пълна сила. Дълго време се смяташе за безопасно мъжете да изпиват до две чаши вино или бира на ден, а жените – около една. Днес обаче все по-разпространено е мнението, че риск съществува още от първата глътка.
Тази промяна не се дължи на нови изследвания, а на преоценка на вече съществуващите данни. Част от анализите – включително тези, на които се опира Световната здравна организация (СЗО) – стигат до извода, че не съществува напълно безвредна консумация на алкохол. Други обаче продължават да откриват доказателства за неутрален или дори благоприятен ефект върху здравето при определени ниски нива на прием.
В опит да внесат повече яснота, две научни групи наскоро направиха нов анализ на наличните данни. Учени от Вашингтонския университет в Сиатъл изследваха дали и до каква степен умерената консумация на алкохол влияе върху риска от 20 различни заболявания. Те преразгледаха над 800 проучвания, в които количеството консумиран алкохол е било измервано, и оцениха доказателствата по скала от 0 до 5 – колкото по-последователни са данните и по-надеждни изследванията, толкова по-висока е оценката.
Както съобщават в списание Nature Health, само едно заболяване – злокачествените тумори на орофаринкса (част от гърлото) – получава максималната оценка. Само при него има убедителни доказателства, че рискът нараства значително дори при умерена употреба на алкохол. Консумацията на 10 грама алкохол дневно (около едно стандартно питие) е свързана с 16% по-висок риск в сравнение с въздържателите.
При 20 грама дневно рискът е с 56% по-висок, а при 40 грама дневно вече е повече от два пъти по-голям – независимо от пола.
Останалите 19 заболявания получават максимум три точки, тъй като увеличението на риска е по-слабо изразено или данните са противоречиви. Само две точки са присъдени и на доказателствата, според които ниската консумация на алкохол предпазва от сърдечно-съдови заболявания и деменция.
Канадско-американският проект „Alcohol Intake and Health“ има малко по-различен фокус. Целта му е да определи при каква консумация нараства рискът от смърт вследствие на заболявания или инциденти, свързани с алкохола.
За анализите си учените използват резултати от метаанализи и представителни здравни проучвания в Северна Америка.
След това сравняват декларираната консумация на алкохол с реалното потребление в САЩ, изчислено чрез данъчни и търговски статистики. Целта е да се коригират неточностите в самоотчетените данни, тъй като има индикации, че хората съобщават само част от реално изпития алкохол – нещо, потвърдено и в настоящото изследване.
Младите по-често умират от инциденти
Изчисленията на екипа, ръководен от Синеад Джордж от Центъра за зависимости и психично здраве в Торонто, водят до следната формула, която е почти независима от пола:
Ако 1000 души редовно консумират по седем стандартни напитки седмично, един от тях рано или късно ще почине по причина, свързана с алкохола.
При 14 напитки седмично това се случва на един от всеки 25 души, а при три напитки дневно – на един от 14 мъже и една от 12 жени.
При младите хора алкохолът по-често води до смърт вследствие на травми и инциденти, докато при по-възрастните основните причини са хронични чернодробни заболявания и рак.
Както подчертават авторите в Journal of Studies on Alcohol and Drugs, новите препоръки трябва да отчетат тези резултати и да понижат прага за рискова консумация и за двата пола до едно питие дневно.
Дори най-сложните статистически методи обаче имат ограничения, когато използваните данни не позволяват категорични заключения. А именно такава е ситуацията с повечето изследвания върху алкохола.
Те обикновено представляват наблюдателни проучвания върху населението – тоест могат да показват връзки между явленията, но не и причинно-следствени зависимости.
Подобни изследвания са податливи и на грешки при измерването – например неточни отговори, пропуски в паметта или промени в начина на живот с течение на времето. Освен това често са повлияни от фактори, които трудно могат да бъдат отчетени напълно.
Например хората, които не пият алкохол, често се различават от умерено или редовно пиещите по редица показатели – хранене, социално поведение или използване на здравни услуги. Част от тези фактори могат да бъдат отчетени статистически, но никога не могат да бъдат напълно елиминирани.
Няма съмнение, че прекомерната употреба на алкохол вреди на здравето в дългосрочен план. Затова мерките за предпазване на младите хора от злоупотреба с алкохол имат огромно обществено значение.
Спорове около алкохолната политика в САЩ
В Съединените щати обаче усилията за превенция изглежда са изправени пред сериозни предизвикателства.
Робърт Винсент, бивш високопоставен служител в американската Агенция за политики по зависимостите и превенцията, гледа с тревога на развитието на ситуацията при администрацията на Доналд Тръмп.
В редакционна статия, озаглавена „Случаят с изследването „Консумация на алкохол и здраве“, той критикува факта, че сегашната администрация поставя икономиката пред здравето и благосъстоянието на населението.
Проучването е поръчано по времето на администрацията на Джо Байдън, за да осигури надеждна база за нови препоръки относно употребата на алкохол. Заключенията му обаче – че рискът се увеличава дори при ниска консумация и че няма надеждни доказателства за защитен ефект на „умереното“ пиене – не се харесват на мнозина и не са включени в новите насоки за 2026 г.
Според Винсент, вместо да се води научен дебат, алкохолната индустрия и комисия в Камарата на представителите са обявили изследването за политически мотивирано и са поставили под въпрос правомощията на ICCPUD – федералния орган, който се занимава с алкохолната политика и защитата на непълнолетните от вредната употреба на алкохол.
В рамките на мащабно съкращаване на администрацията почти всички служители на ICCPUD са били освободени или преназначени. Това е довело до сериозна загуба на федерални структури, занимаващи се с превенция и лечение на алкохолна зависимост.
Винсент, който също е загубил работата си, отбелязва, че голяма част от възрастните и младежите с проблемна употреба на алкохол и без това не получават необходимата терапия. Според него политика, ръководена от интересите на индустрията, може само да задълбочи проблема.
Въздържание или чаша вино?
Затова е особено важно рисковете от ниска до умерена консумация на алкохол да бъдат ясно определени. Дали това изобщо ще бъде възможно обаче остава под въпрос.
За целта биха били необходими изследвания, в които участниците се разпределят на случаен принцип в различни групи с конкретни нива на консумация и се проследяват в продължение на години.
Испански изследователи в момента се опитват да отговорят поне на един от тези въпроси – как влияе върху здравето ежедневната чаша червено вино по време на хранене.
Подобни проучвания обаче са редки, защото са скъпи и изискват огромни организационни ресурси.
От чисто практична гледна точка засега остава единствено да се разчита на съществуващите препоръки. Най-безопасният подход продължава да бъде въздържанието.
За онези, които не желаят да се отказват от добрата чаша вино, пример може да бъде начинът на живот в Средиземноморието. В крайна сметка Италия и Испания, където чашата вино по време на хранене е традиция, са сред страните с най-висока продължителност на живота в света.
Източник: БГНЕС
