Навършват се сто години от освещаването на патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“ – най-големият православен храм на целия Балкански полуостров, пише БТА.
Официалното освещаване на храма през 1924 г. продължава три дни от 12-ти до 14-ти септември, толкова колкото са и престолите в храма.
В историята, публикувана в сайта на патриаршеската катедрала се посочва, че първият камък е положен на 19 февруари 1882 г., а в храмовите основи са поставени два текста: единият е гравиран върху метална плочка, а другият е написан на пергамент. В тях се увековечават събитията от 1877-1878 г. Предложението за въздигането на храм-паметника е дело на Петко Каравелов на Учредителното народно събрание от 1879 г. С него следвало да се задължи „нравствено народът“ и да се посвети на св. Александър Невски, небесен покровител и закрилник на император Александър II. Решението за издигане на храм-паметника в София е взето в 1880 г. от Второто обикновено Народно събрание по настояване на княз Александър Батенберг.
В публикуваната историческа справка се посочва, че положеният основен камък е „витошки гранит“, „монолит-морена“, намираща се в криптовата част на храма. Отново там четем, че архитект на настоящата Патриаршеска катедрала е проф. Александър Никанорович Померанцев.
Интересен е и фактът, че според първоначалния замисъл на проф. Померанцев покривът трябвало да бъде покрит с турски керемиди и така храмовата сграда да бъде в хармония с околните, но поради монументалността й, било решено покривът да се изработи от медна ламарина. Конкурс определил изпълнителят – немска фирма, която изработила и металния станок за камбаните.
Ето какво научаваме за освещаването на храма през 1924 г. от бюлетин „Прегледа на чуждия печат“ на БТА:
София, 15 септември 1924 г. Лист 4. Румънски печат
Величав паметник за спомен освобождаването на България от турско иго
Под това заглавие румънско издание от 13 септември в дописка от София казва: На 12 този месец ще стане в София освещаването на най-голямата съборна църква в Балканския полуостров, известна под името Александър Невски. Тая съборна църква е построена за спомен освобождаването на българския народ изпод турското иго от войските на Царя Освободителя Александър II и от ония на румънския крал Карол I. Тая църква заема най-хубавото положение в средата на София. От върха на звънарницата й могат да се видят голяма част от софийското поле, наедно със селата, планините Люлин, Витоша, Мургаш и една част от Рила. Църквата има при олтаря и околовръст обширни галерии, а в подземието 99 гробници, приготвени като един вид пантеон за най-знаменитите мъже на страната. Покривът на църквата е направен от масивна мед, голямото кубе, онова на звънарницата, намиращите се над тях кръстове и двете полукълбета са позлатени. Живописта на зялата вътрешност на църквата е извършена от най-бележитите руски и български художници. Звънарницата е снабдена с 12 камбани, от които най-голямата тежи 12000 килограма. В обширната църква-паметник се побират 6000 богомолци. Величавата църква-паметник представя от себе отличен и вечен знак за признателността на българския народ към освободителите му.
