Борисов е прав – аз ги сдобрих с Алексей.
Радвам се, че го направих.
Радвам се всеки път, когато събирам хората.
Професионална и човешка участ – животът ме сближи и с двамата преди много, много години.
С тези „крими другари“, според авторитетната Лена Бориславова, която ще остане в българската история единствено като шантонерката от видеото с парапета.
Журналистиката изобщо ме събра (и раздели) с кого ли не, но никога не съм смятал за нужно да разказвам подробности за личните си отношения с героите на моите медии. Сега очевидно се налага, навъдиха се твърде много лешояди.
Заведох Алексей в централата на ГЕРБ по обща идея на всички ни и камък ми падна от сърцето – двама мои приятели вече си говореха нормално и се мразеха по-малко. Това беше емоция, не задкулисие.
Добре е все пак да поясня, че се случи не сега, преди „сглобката“, а още В КРАЯ НА СЕПТЕМВРИ 2022 г. Преди предпоследните извънредни парламентарни избори.
След тази среща не беше съставено никакво правителство, от нея на практика не произтече нищо, отвъд чисто мъжкото помиряване на двама души със сложен бекграунд, в чиято съдба прозират колизиите и драмите на целия преход.
Месеци по-късно смразих отношенията си с тях покрай сглобяването на напълно неморалното според мен правителство. Най-вредното, продажното и наведеното за целия преход.
Как и защо го направиха, какво е ставало после, те си знаят. А, знаят и Кирил и Петко Петкови, които бяха като син и брат на Алексей, но сега подозрително са се притаили. Гузни ли са?
Въпросът е заченатата в грях некоалиция да се маха по-бързо.
Нека не ровим повече костите на Алексей, да спрем със спекулациите. Той беше човек на дълга и се кълнеше, че винаги е работил за държавата. Дори в битността си на криминален герой, на ръба между светлината и тъмнината.
Малко преди да го разстрелят като куче, Алексей ми се обади: „Навремето ти ни сдобри с Борисов, сега аз ще ви сдобря…“
Май само пропусна да поясни: „По един или друг начин.“
Животът е мръсна приказка.
А, и последно – това, че Алексей Петров е участвал по някакъв начин в „логистиката“ на това управление, е най-малкият проблем на това управление. Но сега е удобно за мейнстрийма да говори за него, вместо за фирмите на „Промяната“, усвоили половината евромилиони от Плана за възстановяване.
Или за простащината на военния министър Тагарев и неговата вендета срещу „Пирогов“.
Или за галопиращите цени на горивата, храните и лекарствата.
Или за аферите на Асен Василев с „Лукойл“.
Или за Галя от посолството.
Лесно е с Алексей, особено когато вече го няма и не ви е страх от него…
Бог да го прости, а на нас?!
Недялко Недялков, журналист и издател
