В никакъв случай премиерът Николай Денков да не се връща на стария си пост в образователното министерство! Това масово разказвали от ресора на академика с надеждата Бойко Борисов да отстъпи на „Продължаваме промяната“ и да направи Денков външен министър, само и само той да не се връща в просветното министерство, разкри за „Уикенд“ синдикалист.
По традиция на нож с властта, този път и синдикатите били на мнение, че Денков бил заплаха за Министерството на образованието, тъй като по думите им педагози масово заплашвали с бунт, ако той отново стане министър. Причината била, че по време на управлението му като просветен шеф уж диалогичният академик с благ поглед се оказал човек с огромно его, нетърпящ чужди идеи и предложения за реформи, не показвал никаква диалогичност към екипа си и служителите в министерството, а идеите му за образователни реформи били под всякаква критика.
Последният повод за гняв сред общността била гениалната по думите на преподаватели идея, университети да сливат филиалите си. В сферата на началното и гимназиалното образование пък по думите на запознати министърът бил съвсем бос, тъй като никога не е бил мениджър, а единствено учен и докладчик, твърдят още вбесени от методите му специалисти.
Други пък са ужасени, че върне ли се на бял кон в просветата инатливият премиер, ще започнат отново поголовни чистки и натиск за напускане на служители от администрацията. Срещу Денков преди време служителка на образователното министерство дори подаде сигнал до институциите – инспектората към МС и Главна инспекция по труда, че заплашва служители и настоява да напуснат.
Според запознати масово учители заливали централата на ПП и ГЕРБ с позивни, премиерът да не бъде преназначен като образователен министър след рокадата през март, ако двете формации не си стиснат ръцете за друг пост, на който да бъде инсталиран премиерът.
Колеги на Денов от времето му на просветен шеф пък признават, че той е човек с огромно его и никаква самокритика, а това била и причината за битката в момента кой ще е външен министър. Денков просто нямал навика да приема пост, който според него бил по-долу от вече заемен от него, а докато това бил плюс за катеренето по научната стълбица, за държавата било пагубно.
