Левоцентристкият германски канцлер Олаф Шолц е наричан още „Шолцомат“ заради вдървеното му и сдържано поведение, граничещо с това на автомат. Но в същото време той е хвален и като политик, който управлява държавата със сигурна ръка и който цени стабилността.
Но сега когато стабилността отстъпи пред сътресенията, 66-годишният Шолц се бори за политическото си оцеляване, като цели да увери гласоподавателите, че той е уравновесеният лидер, от когото Германия се нуждае, за да преодолее кризите, в които е изпаднала.
Шолц изостава сериозно в проучванията преди изборите, които се очаква да бъдат насрочени на 23 февруари, след като коалицията му се разпадна миналия месец. Въпреки това той демонстрира смелост в борбата си за втори мандат.
Вчера Шолц проправи пътя за предсрочния вот, като се подложи на вот на доверие в Бундестага, въпреки че знаеше, че ще го загуби. Той заяви, че истинският въпрос е този дали избирателите ще му гласуват доверие на предсрочните избори.
„Уверени ли сме в себе си и в страната ни, или поставяме бъдещето ни на карта?“, заяви бившият кмет на Хамбург в обръщението си към Бундестага вчера.
Като лидер на Германската социалдемократическа партия (ГСДП), която е традиционен защитник на работническата класа в страната, Шолц обеща по-високи заплати, пенсии и надбавки, както и мерки за намаляване на цените на хранителните продукти.
Той каза, че ще продължи да подкрепя Украйна в борбата ѝ срещу Русия, но отказа да предостави на Киев оръжия с голям обсег заради опасения, че Германия може да бъде въвлечена във войната.
Тази двояка позиция и телефонният разговор, който Шолц наскоро проведе с руския президент Владимир Путин, му спечелиха прозвището „канцлер на мира“ и зарадваха много членове на ГСДП, която има дълга традиция на пацифизъм и диалог с Москва.
Според критици по този начин Шолц показва слабост и смекчава позицията си, след като първоначално отговори на руската инвазия през 2022 г. със значително увеличение на разходите за отбрана до 100 милиарда евро и определи руската агресия като „Цайтенвенде“ (от немски: повратна точка), пише БТА.
Шолц пое властта от Ангела Меркел през 2021 г. и малко след това му се наложи да се справя с няколко кризи, контролирайки мерките срещу коронавирусната пандемия и растящите цени на енергията заради войната в Украйна, но без да разполага с глобалната тежест и влияние, на които се радваше предшественичката му.
Известен повече със сдържаност и надеждност, отколкото с високопарни речи, Шолц често повтаряше мантрата си, че „ако поискате лидерство, ще го получите“.
Но вместо лидер той все повече беше възприеман като посредник в кризите, тъй като трипартийната му коалиция беше разкъсвана от ожесточени борби заради тежката фискална и икономическа ситуация в Германия.
След като разбунтувалия се финансов министър Кристиан Линднер му се противопостави, Шолц отново затвърди властта си и го уволни, с което предизвика разпадането на коалицията.
През последвалите бурни седмици Шолц преодоля потенциалното предизвикателство за него, произтичащо от евентуалната кандидатура за изборите на популярния министър на отбраната Борис Писториус и отново стана водещ кандидат за канцлер на своята партия.
Приемайки партийната номинация, Шолц отправи простото послание: „Сега, след като думата имат гражданите, ние искаме да спечелим гласовете им“.
Шолц, бивш министър на финансите и на труда, рядко е бил упрекван, че е политически шоумен, но това не означава, че му липсва увереност.
Попитан за слабото представяне на ГСДП в проучванията, той припомни изненадващата победа на партията на предишните избори. „Надеждността на проучванията е ограничена, както показаха последните избори, макар че някои бързо са забравили за това“, заяви той.
Шолц живее в Потсдам, близо до Берлин, със съпругата си Брита Ернст, която също е член на ГСДП, и двамата нямат деца. Той е роден в западния град Оснабрюк и е израснал близо до Хамбург, където, според баща му, Шолц още като дете демонстрира големите си амбиции.
„Когато беше на 12 години, той ми каза, че иска да стане канцлер“, разказва Герхард Шолц пред в. „Билд“.
Той описва сина си като „всезнайко“ и добавя, че младият Олаф е бил толкова добър ученик, че „в часовете по латински учителят е можел да се учи от него“.
Като младеж Шолц се превръща в разпален ляв активист и има снимки от мирни протести, на които Шолц се появява с разрошена дълга коса.
Шолц учи право и през 1985 г. основава собствена адвокатска кантора, специализирана в областта на трудовите въпроси. Избран е за депутат през 1998 г. По онова време той вече се е разделил с буйната си грива.
Шолц става генерален секретар на ГСДП през 2002 г. и малко след това се ражда прякорът му „Шолцомат“.
Въпреки че псевдонимът не му харесва, по-късно Шолц признава, че „не е напълно грешно описание“ и добавя, че „се смее повече, отколкото хората си мислят“.
Шолц, някога описван от списание „Шпигел“ като „олицетворение на скуката в политиката“, опита да разчупи имиджа си в платформата „Тик Ток“. На едно от видеата на Шолц там той се появява със „своя верен приятел“, който е всъщност овехтяло и старо черно кожено куфарче, в което той носи своите документи и очилата си за четене.
