Ще успеят ли ли новите мерки на държавата да защитят българските производители? През Нова тв разказва Иван Кабуров, който отглежда краставици в семейна оранжерия, простираща се на 8 декара площ. Той обясни, че продукцията излиза от стопанството на цена между 1,60 и 1,80 евро, но до крайния потребител стойността ѝ се увеличава многократно.
„Продукцията ни е свежа, ежедневно я прибираме и успяваме да я реализираме добре. В момента има глад на пазара за качествена продукция, а пазарите и тържищата са залети с некачествена стока на много по-ниска цена. Търговците обаче вече знаят каква продукция могат да реализират качествено и затова купуват българско производство“, категоричен е той.
Според Кабуров скокът на цените от оранжерията до магазина е един неконтролиран процес, при който държавата трябва да въведе определени норми и мерки. „На първо място трябва да има проследяемост на хранителната верига. Тази свежа краставица стига до количката на пазара още на следващия ден, а ние сме работили близо 60 дни, за да произведем този продукт. Въпреки това получаваме не повече от 10% печалба, докато търговците реализират печалби от 50-60%“, подчерта той.
Депутатите започват работа по същество: Разглеждат мерките срещу високите цени
По думите му сивият сектор е основен бич за българските земеделски производители. „Над 50-60% от сектора е в сивата икономика. Трябва да се въведат касови бележки за всяка краставица, всеки домат и всеки произведен продукт, за да има проследяемост. Статистиките в момента са изкривени, а анализите, които държавата прави, се базират на данни, които не отразяват реалното производство“, заяви производителят.
Председателят на Българската асоциация на производителите на оранжерийна продукция Марин Генуров обясни, че като цяло нагласите на брашна към предложените мери е положителна. „Това със сигурност е стъпка към по-добър контрол върху цялата агрохранителна верига. Не става дума за тотален контрол, а за създаване на условия за справедливост и прозрачност – включително при разпределението на добавената стойност. Известно е, че производителите получават много малка част от нея в сравнение с търговците, а в крайна сметка потърпевши са гражданите“, подчерта той.
Генуров припомни, че Министерство на земеделието беше подготвило подобен закон, но той не влезе в сила. „Сегашното правителство заявява воля за промяна и видяхме предложения за изменения в Закона за защита на конкуренцията и Закона за защита на потребителите. Целта е да се дадат повече инструменти за въздействие от страна на Комисията за защита на конкуренцията. В законопроекта се добавят още нелоялни търговски практики – от 12 те стават 33. Това показва колко нерегламентирани практики има в момента и как те влияят не само на производителите, но и на крайната цена за потребителя“, заяви той.
