Когато бях дете, играехме пред блока — на топка, на криеница… Смехът и малките спорове бързо отминаваха, а конфликти се решаваха с думи или смях. Никой не носеше нож, никой не се страхуваше да излезе навън. Това беше нормалното детство — без постоянна заплаха, без смърт, без страх.
Днес ситуацията е коренно различна. България е разтърсена от поредица трагични инциденти, които показват, че агресията сред младите вече не е просто „момчешка свада“, а реална опасност за живот. Убийство на 15-годишно момче в столичен мол, нападения с нож в училища и трагични катастрофи с млади шофьори са само последните примери на тревожен тренд.
На 19 октомври Красимир, 15-годишен ученик и млад спортист, беше убит с нож в сърцето в столичен мол. Инцидентът стана след кратка размяна на реплики между него и друг тийнейджър на същата възраст, с когото се познавали от преди. Красимир бе откаран в „Пирогов“, но въпреки усилията на лекарите, животът му не можа да бъде спасен. Извършителят, също на 15 години, е криминално проявен и е бил настанен в социален дом. Този случай показа, че ножовете вече не са просто символ на опасност — те се превръщат в средство за реална смърт. Огромният шок идва и от факта, че това се случва в пространство, което би трябвало да бъде безопасно за децата — молът, където те идват за забавление и социализация. 
Два дни след трагедията в мола, в столичното 94 СУ „Димитър Страшимиров“, осмокласник нападна 12-годишно момче с нож по време на междучасие. Директорката на училището обясни, че между двете деца няма установен конфликт и инцидентът се е случил „на шега“. Пострадалото дете беше откарано в болница и е в стабилно състояние. Нападателят живее при баба и дядо, след като е загубил родителите си.
Тези случаи показват тревожно явление – училищата, които трябва да са безопасни пространства, се превръщат в арена на агресия. Проблемът не е само физически — липсата на социална и емоционална подкрепа, недостатъчният контрол и отсъствието на ефективни превантивни програми създават среда, в която конфликтите могат да прераснат в насилие.
Трагедията не се ограничава само до училища и молове. Млади шофьори са все по-често участници в тежки пътнотранспортни произшествия. Край Созопол трима младежи загинаха при катастрофа — водачът беше на 18 години, а другите пътници — на 17 и 18 години.
Тези инциденти показват категорично, че системата за обучение и контрол на млади шофьори е недостатъчна. Ограниченията за непълнолетни водачи са символични, а реалните последствия за нарушенията не са ефективни. Младите хора често подценяват риска, а институциите не успяват да наложат превенция, която да спаси животи.
Какво не работи?
От случаите се вижда, че проблемът е системен. Липсата на ефективна превенция в училищата, недостатъчната психологическа подкрепа и ограничената социална рамка са сред основните причини за агресията.
Семействата на рискови деца често не получават подкрепа, а социалните служби са пренатоварени. Училищата имат ограничени ресурси и често реагират само след инцидента. Законодателството за непълнолетни извършители също не е достатъчно строго — случаи като убийството на Краси показват, че децата, извършили тежко престъпление, могат да получат символични наказания, които не защитават обществото.
На пътя проблемът е също така сериозен. Млади шофьори с недостатъчна подготовка и опит често губят контрол, а системата за контрол не успява да предотврати трагедиите.
Какво трябва да се направи?
Решението изисква комплексен подход. Училищата трябва да имат квалифицирани психолози и програми за овладяване на агресия, работа с конфликти и развитие на емоционална интелигентност.
Социалните служби трябва активно да идентифицират рискови семейства и да предоставят помощ, преди да се случи трагедия. Децата от уязвими семейства трябва да имат постоянен достъп до ментори и социални работници.
Също така трябва категорично да се затегне контрола върху млади шофьори – стриктни обучения, психологическа проверка и реални последствия за нарушителите.
Депутатите трябва да спрат с безсмислените си спорове и пиар акции и да приемат комбинация от законови, социални и образователни мерки, които да намалят риска от насилие и да защитят потенциалните жертви.
Последните седмици показаха, че България е изправена пред реална криза на младежката агресия. От мола до училището и пътя, трагедиите доказват, че агресията вече не е изолиран феномен, а системен проблем.
Ако не се предприемат спешни и ефективни мерки, България рискува да загуби едно цяло поколение. Това не са просто новини — това са сигнали за бездействие, които можем да предотвратим, ако се заемем с проблема цялостно. Красимир и много други деца вече не са между живите. Оставането на статични наблюдатели не е опция. Системата трябва да защити живота, безопасността и бъдещето на всяко дете.
