Проф. Христо Христов започва кариерата си в Министерството на отбраната – служба „Сигурност, военна полиция и военно контраразузнаване“. Работил е в „Националната служба за сигурност“ и Държавната агенция „Национална сигурност“. Заемал е позиции от оперативен работник до началник на сектор. Има значителен опит по организиране и координиране на дейността на тези служби на територията на североизточна България. През 2007 г. взема участие в операция „Алтея” на Европейския съюз по укрепване на сигурността в Босна и Херцеговина, за което е награден със знак „За вярна служба под знамената” ІІІ степен. От 2013 г. е преподавател в Шуменския университет „Еп. Константин Преславски”. Преминава последователно през академичните длъжности „главен асистент“, „доцент“ и „професор“ в катедра „Управление на системите за сигурност“ във Факултета по технически науки. От 2016 г. е ръководител на катедрата, а от 2019 г. е декан на същия факултет, преизбран за втори мандат. Секретар е на Съюза на учените в ШУ ”Еп. К. Преславски” и основател на „Национална Асоциация Сигурност“ – клон Шумен. От 05.08.2022 г. до 28.07.2023 г. е областен управител на Шумен. Избран е за кмет на община Шумен през ноември 2023г.
Проф. Христов, измина една година от началото на мандата. Каква е равносметката за вас?
-Равносметката би трябвало да я направят жителите на нашата община – тези, които ме избраха и тези, които имат пряко наблюдение върху работата ми през тази година. Моята лична оценка е добра, имайки предвид това, което успяхме да свършим през този период от една година.
Основното, с което се сблъскахме и акцентирахме върху работата си, беше свързано с подготовка на проектна документация, която да ни даде възможност да участваме по различни програми, както национални, така и на Европейския съюз, с идеята да осигурим допълнително финансово външно финансиране, което да подпомогне развитието на нашата община. От друга страна да създадем една социална ангажираност към жителите на Шумен, да направим животът им по-добър. Като пример в това отношение бих посочил проекта, свързан със санирането на жилищни сгради в нашия град, става въпрос за 20 сгради. В момента текат договорите, сключени с МРРБ, ще променим начина на живот в тези жилищни сгради.
Другият проект е свързан с подобряване качеството на въздуха, тъй като сме обявили тази цел в програмата за управление – да превърнем Шумен в един екологично чист град. Става въпрос за проектите, свързани с електрическите автобуси, които по програма успяхме да спечелим и имаме възможността съвсем скоро, в първите месеци на 2025 година, шест електрически автобуса да пристигнат. Освен това програмата за въздуха, която осигурява подмяна на печките на дърва и въглища с климатици, също продължава и се надявам през 2025 година тя да влезе в такъв стадий, че хората за есента на 2025 и зимата на 2026г. да имат възможност да избират съвременни електрически уреди. В този ред на мисли няма как да не посоча и факта, че през тази година успяхме да насочим усилията си към подобряване на пътната инфраструктура, уличната мрежа.
-Да, влизайки в Шумен се вижда разликата. Включително и на входа откъм Айтос и Карнобат, където се извършва мащабен ремонт и в момента.
-Точно така. Стараем се и целта ни е всички входни артерии на Шумен да бъдат променени…
-Спомняме си огромните кратери по булевардите и входовете на Шумен. Помните ли кога за последно са били ремонтирани?
-Ако трябва да бъда откровен, не мога да посоча кога е бил последния ремонт, например на бул. „Ришки проход“. Но там се забавихме заради обстоятелството, че се констатира, че е компрометиран водопроводът на булеварда, беше необходим един сериозен финансов ресурс от 1 милион лева, които ги нямахме налични в общината и се наложи да ги осигурим чрез държавния бюджет за щастие на всички шуменци. В същото време ги затруднихме с обстоятелството, че ремонтът продължи повече, но съм обещал на шуменци до 31 декември „Ришки проход“ да е готов, ще стане, стига времето да позволи да се работи. Всички виждат, че се асфалтира, проблемът там е свързан с тротоарите, но това е специфика. Ще ги направим, за да може всеки, който иска да се разходи по пешеходна алея от „Владайско въстание“ до ДАП – Шумен, да може да стигне спокойно, без да бъде притеснен. 
По същия начин стои подходът от изток, откъм Варна, изцяло наша заслуга е проектирането на бул. „Симеон Велики“, за който има осигурено финансиране и се надявам през 2025 година да бъде изграден, тъй като това е основната улична артерия в Шумен, пресичайки го от изток на запад. Няма да забравим и подходът от Русе и София, там имаме направено доста, но искаме да го реновираме изцяло, да го подобрим, да осигурим връзка 5-и километър. – табелата на град Шумен, до хиподрума. Мога да посоча също „Владайско въстание“, „Раковска“, която е също важна улица, защото е натоварена, както и улиците, които са извън град Шумен. Трябва да се знае, че не делим населените места. 
Имаме две артерии, които свързват Шумен с Лозово, проектирахме пътя и имаме поръчка и осигурено финансиране за пътя до Коньовец, пътя до Велино, една пътна артерия, която е дълга – от склона на околовръстното на квартал Дивдядово, през Мараш до Салманово. Разбира се, работим и по линия на осигуряване на необходимото внимание и подобряване условията на живот на жителите на селата в нашата община за изграждане на ново осветление в шест населени места.
Как се работи в толкова динамична и нестабилна обстановка, визирам честата смяна на правителства – редовни и служебни, още повече, че това е първият ви кметски мандат?
– Не е лесно, трудно е, не мога да го открека, но със системни усилия и подкрепата на екипа зад мен и цялата общинска администрация, нещата се случват. Задължително трябва да посоча, че народните представители, издигнати от нашата област, също помагат. Успяхме да постигнем всичко, което е било възможно да се направи, но за по-големия процент от планираните инфраструктурни обекти, които искаме да изградим, е осигурено финансирането. Една от най-големите ми болки е, че не сме подписали споразумение с МРРБ за реновирането на градския стадион „Панайот Волов“, което ми тежи, но се надявам да стане съвсем скоро. 
-В момента Шумен е изправен пред водна криза. Каква е ситуацията в момента?
-Най-болната тема на шуменци към момента. Нямаме осигурено надеждно, устойчиво и регулярно подаване на питейна вода за жителите на нашия град и част от селата в общината. Освен това имахме сериозен проблем предвид подаването на вода с изключително влошено качество, буквално беше кал. Най-големият риск, който съществува за нас, ако не се установи регулярно и прецизно подаване на вода от язовир „Тича“, ние изпадаме в ситуация от риск до година и половина да нямаме вода за питейни нужди на нашия град.
А каква е причината?
Причините са много. Една от тях са глобалните промени на климата, липсата на сняг води до това, че притоците на язовир „Тича“ са сухи. През летните месеци е останал само един и то от мащабите на поточе. Друга вода няма. Това води до намаляване рязко на наличната вода в язовира. Никой в момента не може да посочи какъв е реалният полезен обем на водата в язовир „Тича“. Водата, която консумираме в момента, мирише на тиня, което показва, че количеството рязко намалява. Цифрите, които виждаме, също показват, че това е факт.
Язовир „Тича“ е за напояване, а не за питейни нужди. Водата, която се подава към земеделските производители, е в количество, което води до риск от изчерпване на водата за питейни нужди. Министърът на МОСВ Петър Димитров беше категоричен и пое ангажимент, че занапред вода за напояване, имайки предвид компрометираните канали за напояване, където течовете са огромни, над 80%, ще бъдат преустановени. Пое ангажимента водата да се подава само, засичайки я на изхода на самия язовир, а загубите, които имат каналите, да са за сметка на „Напоителни системи“. Местните знаем, че има и два ВЕЦ-а, които искахме и министърът пое ангажимент към тях да не се подава никаква вода, докато не бъде осигурено необходимото количество за жителите на нашия град. Язовир „Тича“ подава вода също и за жителите на Велики Преслав и за Търговище.
-Виждате ли изход от тази криза в близко бъдеще?
Изходът е в няколко посоки. Първо на ниво държава, която трябва да обяви за национален приоритет устойчивото осигуряване на вода за своите жители и да предприеме съответните мерки, с които да осигури тази услуга, за която е длъжна да го направи. На местно ниво ние поемаме ангажимент да разработим алтернативни източници за водоподаване, бих посочил дълбоките сондажи в квартал „Макак“ и шахтовите кладенци в село Мараш. Освен това планираме да изследваме други места, които са общинска собственост, както за Шумен, така и за населените места в общината, където няма водоподаване, да направим дълбоки сондажи и да осигурим необходимата вода.
Туризмът беше сред вашите акценти през тази година. Преди няколко дни се проведе дискусия, посветена на туризма. Какво успяхте да постигнете през изминалите 12 месеца и какво планирате за следващата година в сектора?
Едно от неразработените направения с уникални възможности в работата на местната администрация е туризмът. През тази година създадохме нова структура в администрацията – звено, което работи само по линия на туризма, обявихме конкурс за нов директор на общинското предприятие. Разчитаме на този нов екип да прокара тази искана и желана политика за развитие на туризма в нашия град от десетилетия насам.
Възстановихме някои от традиционните културни мероприятия, които се провеждаха, сред тях фестивала „Доблест и слава“, който не беше провеждат от години. Насочихме усилията си към бранда „От тук започва България“ и всички трябва да знаят, че това е така. Аспарух, когато създава българската държава и побеждава Константин IV, казва: „Тук започва България“ и посочва Плиска. Форумът, който беше проведен тук, беше в тази посока.
Няма как да не благодарим за усилията на министъра на културата, които доведоха до факта, че през 2025 година заседанието на ЮНЕСКО ще бъде в България. Кметовете на североизтока се надяваме, че по-голямата част от тези 4000 делегати ще бъдат доведени. Искаме нашите културни забележителности да бъдат включени в програмата, която бъде създадена на национално ниво. Нашата основна цел е да промотираме резервата „Мадара“ и да направим така, че той бъде вкаран под защитата на ЮНЕСКО, а не само Мадарският конник. Същото се стремим да постигнем за базиликата в първата българска столица Плиска.
