Днес се отбелязват 146 години от приемането на Търновската конституция от Учредителното народно събрание, свикано в Търново на 10 февруари 1879 година и закрито в деня на приемането ѝ –16 април 1879 г., сочи информация на отдел „Справочна“ на БТА.
До 1991 г. денят се отбелязва на 4 декември като Ден на Конституцията и на юриста съгласно Решение 38 на Бюрото на Министерския съвет от 1979 г. На 16 април се отбелязва по инициатива на Съюза на юристите в България и след Решение 56 на Министерския съвет от 12 март 1991 г., когато е обявен за Ден на Конституцията и професионален празник на българските юристи. С Решение 879 на Министерския съвет от 16 декември 2010 г. денят е обявен и за професионален празник на съдебните служители.
Основен проект за изработването на Търновската конституция е Органическият устав, изготвен през 1878 г. от Съдебния отдел при ръководството на Временното руско управление. Конституцията съдържа 22 глави и 169 члена. Тя спазва основното изискване на Берлинския договор от 13 юли 1878 година новата държава да бъде наследствена и конституционна монархия, с народно представителство. Народното събрание е Обикновено народно събрание и Велико народно събрание. Начело на изпълнителната власт е монархът, под чийто контрол работи министерски съвет, съставен от министър-председател и министри, които се назначават и освобождават от монарха.
В Търновската конституция се полагат и основите на местните органи на власт и управление на базата на самоуправлението на общините. С нея се определят и символите на държавата – знаме и герб. Второто Велико народно събрание от 1 юли 1881 г. в Свищов суспендира Конституцията, като дава на княза поисканите от него пълномощия да управлява страната седем години по свое усмотрение. Търновската конституция е изменена на 15 май 1893 г. от IV Велико народно събрание (3-17 май 1893 г., Търново), което въвежда князът и престолонаследникът му да носят титлата „Царско Височество“, както и на 11 юли 1911 г. от V Велико народно събрание (9 юни-9 юли 1911 г., Търново), когато са приети наложените от обявяването и признаването на България за независимо царство на 22 септември 1908 година изменения на конституцията.
Търновската конституция не е спазена през 1943 г., когато след смъртта на цар Борис III е избрано регентство от Обикновено народно събрание, а не от Велико народно събрание, както е според чл. 27. Търновската конституция действа до 6 декември 1947 г., когато влиза в сила Конституцията на Народна република България.
