Едно поколение расте с таблет в ръка и все по-трудно намира думите си. Зад привидно безобидното стоене пред екрана се крие проблем, който специалистите вече наричат системен – забавено езиково развитие и затруднена комуникация. Това заяви логопедът Евгения Георгиева, която работи в Държавния логопедичен център в София и 139 ОУ „Захарий Круша“.
През последните години логопедичните кабинети в България се превръщат в едно от най-посещаваните места от родители на малки деца. Ако преди три десетилетия професията на логопеда е била по-скоро рядкост, днес тя е неизменна част от развитието на все повече деца още в ранна възраст. Какво стои зад тази промяна и каква е ролята на съвременната среда в езиковото развитие отговаря логопедът Евгения Георгиева.
Дигиталният свят и липсата на време – новата среда на детството
„Причините са комплексни“, каза Евгения Георгиева. „От една страна промените в обществено-икономическата среда и образованието. От друга навлизането на дигиталния свят в семейството. И не на последно място родителите все по-често нямат време да общуват активно с децата си“, отбеляза тя.
По думите ѝ именно тази липса на ежедневна комуникация – четене на приказки, игри, разговори – води до забавяне в развитието на устната реч и артикулацията. „Не бих казала, че вината е само в родителите, но това е съществен фактор“, допълни тя.
Проблемите започват още в ранна възраст
Най-честите причини за посещение при логопед зависят от възрастта на детето. В предучилищния период фокусът пада върху правилното произношение и развитието на фонологичните умения.
„Това е начинът, по който детето възприема речта как чува звуковете, как ги подрежда и как ги възпроизвежда“, обясни Георгиева. Наред с това ключова роля играят и базовите когнитивни способности. „Внимание, памет, мислене – това са основите, върху които стъпва правилното езиково развитие“, подчерта логопедът.
Защо децата проговарят по-късно
Все по-често специалистите отчитат, че децата започват да говорят по-късно. Според нея причината отново се крие в средата.
„Детето трябва да чува правилна реч – с цели изречения. Не бива да се използва бебешки език“, категорична е тя. Сериозен проблем е и прекомерното време пред екрани, особено с чуждоезично съдържание.
„Имала съм случаи, в които родител казва: ‘Детето ми проговори на английски’. Това не е вярно. То просто повтаря думи, които е чуло от екрана. Българският език остава на заден план“, предупреди специалистът.
„Електронната бавачка“ и цената ѝ
Дали екраните могат да се нарекат новата „пандемия“? „За съжаление – да“, отговори Георгиева.
Тя обясни, че когато детето прекарва дълго време пред телефон, таблет или телевизор, това се отразява пряко върху социалните и комуникативните му умения. „Не се развива устната реч, няма достатъчно реална комуникация. А когато детето влезе в училище, това води до затруднения при четене, писане и учене като цяло.“
Трудната промяна – като борба със зависимост
Въпреки че проблемът не е повсеместен, той е достатъчно сериозен. Родителите често приемат съветите на специалистите, но прилагането им се оказва предизвикателство.
„Това е като зависимост“, каза Георгиева. „Процесът на ‘детоксикация’ от екраните е дълъг. Изисква търпение и последователност, но е изключително важен за детето“, подчерта логопедът.
Аутизъм, диагностика и ролята на специалистите
По отношение на децата от аутистичния спектър Евгения Георгиева отбеляза, че по-скоро се наблюдава по-добра диагностика, отколкото рязко увеличение.
„Преди тези деца не бяха добре разпознавани и често попадаха в други категории“, обясни тя. „Сега има повече яснота и повече специалисти, които работят заедно.“
Диагнозата се поставя от екип – детски психиатър, клиничен психолог и педиатър, а логопедът има ключова роля в терапията. „Колкото по-рано започне интервенцията – още около 3-годишна възраст – толкова по-добри са резултатите“, смята Георгиева.
Не само реч, а и социална комуникация
При децата от аутистичния спектър основното предизвикателство не е само говорът.
„Проблемът не е толкова, че не могат да говорят или да четат, а че комуникацията им е затруднена – в социален план, в общуването с връстници и възрастни, в обратната връзка“, каза тя и поясни: „Затова работата е комплексна и изисква сътрудничество между различни специалисти.“
Ролята на Държавния логопедичен център
Държавният логопедичен център (ДЛЦ) в София има над 70-годишна история и днес обединява повече от 50 специалисти.
„Нашата основна роля е да предоставяме безплатна помощ на децата“, обясни Георгиева. „Работим и с деца с по-тежки нарушения, в партньорство с други институции.“
Освен практическата работа, центърът развива и изследователска дейност. „Провеждаме скринингови проучвания, анализираме данни и създаваме стандарти, които подпомагат работата на логопедите“, каза още логопедът.
ДЛЦ партнира с Нов български университет и със Софийския университет като предоставя база за провеждане на студентска практика по специалността „Логопедия“ на бакалавърска и магистърска програми. Базовите логопеди осигуряват
практическата подготовка на бъдещите логопеди. ДЛЦ осигурява обучение на практикуващи колеги логопеди от София и страната, студенти по логопедия и родители на деца с комуникативни нарушения по теми, касаещи логопедията, които ги интересуват, като на специалистите се издават квалификационни кредити. Екипи от ДЛЦ провеждат менторски програма за специалисти с малък опит и супервизии по казуси с колеги. Участва в организирането и партнирането на конференции и професионални събития в национален и международен аспект.
Една тревожна тенденция: всяко трето дете с нужда от подкрепа
Макар да липсва мащабна национална статистика, наблюденията са показателни.
„Може да се каже, че около една трета от децата имат различни затруднения – артикулационни, при четене и писане, заекване или когнитивни проблеми“, посочва специалистът. Това неминуемо се отразява и върху адаптацията им в училище.
„Говорете с децата си“ – най-важният съвет
Евгения Георгиева би желала да има по-малко деца в логопедичните кабинети. „Родителите трябва да общуват повече с децата си – да им четат, да играят с тях, да разговарят. И да се доверяват на специалистите. Така развитието става много по-естествено“, посъветва тя.
В свят, в който екраните все по-често заемат мястото на живия контакт, думите ѝ звучат не просто като професионален съвет, а като предупреждение – че езикът не се учи от устройства, а от хора.
