Със 158 гласа „за“, 12 „против“ и 25 „въздържали се“, Народното събрание прие на първо четене законопроекта за изменение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2025 г. Основният акцент в него е актуализацията на Приложение №3, което касае прогнозния размер на капиталовите разходи по Инвестиционната програма за общински проекти. Това съобщават от официалния сайт на парламента – www.parliament.bg.
По данни от законопроекта, в резултат на предложения от страна на кметовете се запазват 2405 проекта, променят се параметрите на 503, отпадат 158, а още 564 нови проекта се включват. Така броят на утвърдените общински проекти нараства от 3066 на 3472. Общият прогнозен размер на инвестициите по програмата достига 8184,6 млн. лв., от които 3879,2 млн. лв. са планирани за 2025 г., а останалите 4305,4 млн. лв. – за периода 2026–2027 г. Максималната стойност на разходите по проектите, които ще бъдат заплатени през 2025 г., възлиза на 1650 млн. лв. От тях 750 млн. лв. ще бъдат предоставени от централния бюджет чрез Министерството на регионалното развитие и благоустройството, а до 900 млн. лв. – чрез Българската банка за развитие, съгласно постановление на Министерския съвет.
В същото пленарно заседание депутатите приеха и изменения в Закона за здравното осигуряване на второ четене. Те предвиждат Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) да има двама подуправители. Новите текстове регламентират, че управителят на НЗОК ще определя правомощията и ресорите им. В срок до три месеца от влизането в сила на закона, Народното събрание трябва да избере втори подуправител, чийто мандат ще бъде до края на мандата на настоящия подуправител. До тогава, завареният подуправител ще продължи да изпълнява функциите си по досегашния ред.
На първо четене беше приет и законопроект за промени в Закона за кадастъра и имотния регистър, предложен от Министерския съвет. Той получи подкрепата на 168 народни представители, като двама гласуваха „против“, а 14 се въздържаха. Законопроектът цели да въведе нов нормативен подход при предоставянето на кадастрални, геодезически и специализирани данни, като акцентът е поставен върху намаляване на административната тежест. Предвижда се разширяване на електронните административни услуги и безвъзмездно предоставяне на данни на органите на властта и институции с публични функции.
