Над 460 кораба са атакувани в Черно море от началото на годината. Това каза в предаването „Защо?“ председателят на ПГ на „Прогресивна България“, както и председател на парламентарната комисия по външна политика Петър Витанов.
„Все още няма неоспорими доказателства кой стои зад атаките в Черно море. Логиката предполага, че става дума за руски удари, но когато говорим от името на държавата, не можем да си позволим да боравим с предположения“, коментира Витанов.
Според него тази позиция не е „мекушава“. „Продължаваме да твърдим, че работната хипотеза е, че най-вероятно става дума за руски удари. В крайна сметка обаче се обръщаме за подкрепа и към нашите партньорски служби, включително румънските, турските и тези на НАТО, за да можем заедно да установим кой стои зад атаките и да бъдем абсолютно убедени в това, тъй като все още нямаме доказателства“.
По думите му България търси такива доказателства, които да потвърдят по неоспорим начин, че става дума за руски атаки. „Най-често това са отломки от безпилотни летателни апарати или морски дронове. Все още нямаме такива“.
„Искам да отбележа, че случилото се не е атака срещу България, защото става дума за инцидент на доста мили извън териториалните ни води. Ако погледнете Черно море, ще видите, че там практически няма място, което да не попада в нечия изключителна икономическа зона“, коментира Витанов.
Ангел Найденов разкри кой стои зад атаките срещу двата кораба в Черно море
Той обясни, че според разузнавателните данни над 460 кораба са били атакувани от началото на годината, като голяма част от атаките са извършени през последните няколко месеца. „Корабите са атакувани и от двете страни – и от украинци, и от руснаци“.
„Не мога да изнасям данни, представени на Консултативния съвет, но приблизително малко повече са корабите, ударени от украинска страна. Това е нормално“, смята Витанов.
По думите му и двете държави използват тези търговски кораби за превоз не само на официално декларираните товари. Много често те се използват за преместване на войски, а също и за пренасяне на оръжия. „Затова и двете държави намират за необходимо да атакуват подобни кораби“.
„Много често не се отправят обвинения към една или друга държава, когато няма неоспорими доказателства. Мисля, че в почти всички случаи ситуацията е такава“, заяви Витанов.
Преди дни турски кораб потъна край бреговете на Румъния, имаше и жертви. Тогава турският президент Реджеп Тайип Ердоган е разговарял с руския си колега Владимир Путин за сигурността на корабоплаването в Черно море, без директно да обвинява Русия. Остава въпросът дали българският президент или премиерът също са поставили темата пред Путин.
„Обикновено има два подхода в подобни случаи. Когато има неоспорими доказателства, какъвто може би е случаят с турския плавателен съд, се реагира незабавно. Другият подход е подобен на този в Германия при подготовката на атентат в Лайпциг. Първо се прави обстойна проверка, преди да бъдат оповестени резултатите и да бъде обвинен някой“, сподели Витанов.
„Нямаме притеснения да заявим, че най-вероятно става дума за руски дрон. Но преди да имаме каквито и да било доказателства, не можем да го обявим като установен факт. Ако това бъде доказано, тогава ще бъдат предприети всички необходими мерки“, коментира той.
Георги Пеев: Все още не са намерени останки от дроновете, поразили корабите
По думите му разследването се извършва по протокол на НАТО. Използва се съдействието на всички партньорски служби, които участват в този процес.
На въпрос защо България не задейства член 4 от договора за НАТО, Витанов отговори, че Алианса не насърчава, дори обезкуражава използването на член 4 при подобен тип инциденти. „Прекомерното му използване може да доведе до обезценяване на този инструмент. Както виждате, при нито един от тези приблизително 460 атакувани кораба, не е бил задействан член 4“.
По думите му заседанието на КСНС е било конструктивно. „Разговорите убедиха дори представителите на опозицията да се откажат от идеята за задействане на член 4. Ябълката на раздора беше дали Русия трябва да бъде посочена като извършител на атаките, или не“.
Витанов обясни, че службите на КСНС не са казвали, че може би един от ударените кораби е превозвал войска, както заяви лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов. „Публично известно е, че търговските кораби се използват за предислоциране на войски и от двете страни“, обясни той.
Според него има съмнения дали един от ударените кораби действително е превозвал декларирания товар – морска сол от Египет за Румъния.
„Маршрутът, който обикновено се изминава за пет дни, в случая е отнел 15. Най-вероятно е имало претоварване и вероятно става дума за друг тип товар, а не за сол“, посочи Витанов.
„Никой не може да каже какво точно е имало на борда. Експлозията е била огромна. Допускам, че това е причината издирвателните действия да бъдат преустановени за по-малко от 24 часа“, добави той.
Витанов заяви, че не разполага с информация дали България е отговорила на критиките за бързото прекратяване на спасителната операция. „Трябва да поздравим българските екипи, защото са действали изключително бързо и професионално. Успели са да спасят всички бедстващи моряци от втория кораб“.
„Очевидно не става дума за безразборни удари, независимо от коя от двете страни са извършени. Наблизо е имало и кораб с изцяло български екипаж, плаващ под български флаг. Слава богу, на него нищо не се е случило“, допълни той.
