Русенският митрополит Наум днес яростно се противопоставя на именуването на площад „Патриарх Неофит“ и на издигането на негов паметник с аргумента, че инициативата не е била съгласувана с Митрополията. Тази позиция звучи категорично и безапелационно, но тя неминуемо отваря един неудобен, но напълно логичен въпрос:
питана ли беше Църквата, когато самият митрополит Наум беше обявен за Почетен гражданин на Русе?
Фактите са публични. На 14 юни 2024 година в сградата на общинската администрация Русе Русенският митрополит Наум бе удостоен с най-високото отличие на града – званието „Почетен гражданин на Русе“. Мотивите – значим принос за духовния живот, разбирателството и хармонията в местната общност. Решението беше взето от Общинския съвет – светска, демократично избрана институция.
Дядо Наум прекали! Митрополитът поиска парите от даренията за паметник на Неофит да отидат в църквата
Тогава не беше поставян въпросът за съгласуване с Църквата. Нямаше публичен дебат дали подобно отличие от светска власт е канонично допустимо. Нямаше писма, ултиматуми или възражения. Напротив – отличието беше прието, връчено тържествено и представено като пример за добро взаимодействие между институциите.
Днес обаче същият аргумент – „липса на съгласуване с Църквата“ – се използва като основно основание за блокиране на друго решение на същата тази светска власт. Това поражда усещането за двойни стандарти, които трудно могат да бъдат обяснени с грижа за църковния ред.
„Мутренско“ поведение или духовна позиция: Има ли право митрополит Наум да притиска светската власт?
Именуването на площад и изграждането на паметник са обществен акт на почит, а не каноничен ритуал. Точно такъв обществен акт беше и обявяването на митрополит Наум за почетен гражданин. Ако първото изисква благословия, защо второто не я изискваше?
Този въпрос не цели конфронтация, а яснота. Защото когато правилата се прилагат избирателно – в зависимост от това кой е обект на почитта – доверието неизбежно се руши. А в крайна сметка най-големият губещ не е нито църквата, нито общината, а обществото, което очаква последователност, мярка и честност.
