Към 2030 г. България цели да постигне значителен напредък в икономическото си укрепване и социалното сближаване, а през 2040 г. се предвижда страната да е с балансирано териториално развитие и високо развита технологична база. След четири години се цели половината от българските региони да подобрят позициите си и да излязат от групата на 20-те най-бедни региона в Европейския съюз, а след 14 години – всички региони да са извън най-ниските нива на развитие в ЕС. Това са част от целите, заложени в проекта на Национална концепция за регионално и пространствено развитие (НКРПР) 2026–2040 г., която очертава дългосрочна визия за трансформацията на България.
Проектът на Национална концепция очертава визия за България като страна с по-конкурентоспособна икономика, с по-балансирано териториално развитие и значително намалени регионални различия, коментираха за БТА от Министерството на регионалното развитие и благоустройството по повод публикувания тези дни за обществено обсъждане проект на документ.
От Министерството уточниха, че индикативните макроикономически прогнози излизат извън обхвата на НКРПР. Документът стъпва на вече направени такива по отношение на целеполагането в Национална програма за развитие (НПР) България 2030, които от своя страна стъпват върху сценарий за устойчив икономически растеж, нарастваща инвестиционна активност и висока заетост, допълниха от ведомството.
В Концепцията се целеполага през 2030 г. регионалният БВП на глава от населението в България да достигне 65 на сто от средното за ЕС (спрямо 55-56 на сто през 2023 г.). В същия период разходите за научноизследователска и развойна дейност (НИРД) се цели да нараснат до 1,4 милиарда евро. Коефициентът на заетост (20-64 г.) се планира да се повиши до 78 на сто, а вариацията в заетостта между различните райони (NUTS 2) трябва да се свие до средните нива за ЕС. Към 2030 г. се цели и значително намаляване на дела на населението в риск от бедност или социално изключване.
До 2040 г. дейностите по отношение постигането на повишаване на конкурентопособността на регионите и техния иновативен капацитет следва да подкрепят столицата и центровете от второ йерархично ниво Варна, Пловдив, Бургас, Русе, Стара Загора и Плевен в преминаването към модерна, конкурентоспособна икономика с висока добавена стойност, основана на иновации и технологии, да се засили участието на местните компании на европейските и глобалните пазари, както и да се утвърди позицията на тези градове в конкуренция с други европейски региони. В този период се целеполага да достигнем 75 на сто от средния БВП на глава от населението в ЕС, а всички български региони да са извън най-ниските нива на развитие в ЕС. Териториалните неравенства в достъпа до заетост ще бъдат минимални, с вариация между районите под 2 процента. Към 2040 г. се цели мащабно увеличение на инвестициите в иновации, като разходите за НИРД да достигнат 3,7 на сто от БВП. Коефициентът на заетост се цели да достигне 80 на сто, а нивата на риск от бедност да са максимално близки до средните за Европейския съюз.
За постигането на тези цели държавата ще разчита на укрепване на ролята на икономическите центрове извън София (Варна, Пловдив, Бургас, Русе, Стара Загора и Плевен) за преминаване към икономика с висока добавена стойност. Ще се заложи на регионална специализация чрез насърчаване на сектори според местния потенциал – ИКТ, индустриални производства, логистика, туризъм, аграрно производство и креативни индустрии. Ще се работи за развитие на индустриални зони, транспортна и дигитална свързаност, за интегриране на екологични и технологични решения във всички секторни политики.
НКРПР 2026-2040 представлява комплексен, дългосрочен и интегриран стратегически документ, който задава модел на териториално развитие на България и служи като основа за координация на секторните политики с регионалната и местната перспектива, отбелязаха от МРРБ. Документът стъпва върху задълбочен аналитичен преглед на дисбалансите и предизвикателствата и формулира визия и система от цели, насочени към полицентрично развитие, подобрена свързаност, зелена и цифрова трансформация, социално сближаване и интелигентна специализация на икономиката. Концепцията създава рамка за по-ефективно използване на публичните ресурси и за по-съгласувано планиране и инвестиране. Приемането на НКРПР 2026-2040 и последователното ѝ прилагане са от основно значение за намаляване на регионалните различия, повишаване на конкурентоспособността и устойчивостта на страната.
Една от четирите стратегически цели
Една от четирите стратегически цели в НКРПР е „Икономическо сближаване в европейски, национален и вътрешнорегионален план чрез развитие на собствения потенциал на регионите и насърчаване на растежа“. В документа е посочено, че всички региони трябва да получат възможност за стабилно развитие чрез насърчаване на тяхната конкурентоспособност и повишаване на икономическия растеж.
Стратегическата цел е фокусирана върху оползотворяване на специфични регионални ресурси. Целта е да се постигне осезаем ефект на база на конкретните потенциали и местни специфики, което ще повлияе благоприятно и за намаляване на регионалните дисбаланси, коментират от ведомството.
НКРПР насърчава развитието на регионални икономически профили, базирани на силните страни и потенциала на отделните региони – индустриални производства, логистика, информационни и комуникационни технологии, туризъм, аграрно производство, креативни индустрии и др., изграждане на ключова/стратегическа инфраструктура и среда за привличане и засилване на инвестициите на регионално и местно ниво. От изключително значение е подкрепата за изграждане на регионални партньорства за развитие на секторни и иновационни клъстери, мрежи и инфраструктури, базирани на иновации и технологии, както и подкрепата за инвестиции в науката, иновациите и технологиите с доказан ефект върху регионалния растеж и „новото развитие“ и повишаване на регионалната конкурентоспособност в секторите на селското и рибното стопанство, туризма в различните му аспекти, коментират от МРРБ.
От Министерството отбелязват, че конкретните водещи сектори в икономическото развитие, които следва да бъдат подкрепени, ще бъдат определени съобразно спецификата на всеки регион за планиране от ниво 2 в стратегическите документи на регионално ниво – интегрираните териториални стратегии за развитие на регионите за периода след 2028 г.
Териториалното сближаване
През 2023 г. средната стойност на регионалния БВП на глава от населението за шестте български района е около 55–56 на сто от средното за Европейския съюз, напомниха от МРРБ и допълниха, че поставените в концепцията целеви стойности са съответно този показател да достигне приблизително 65 на сто до 2030 г. и около 75 на сто до 2040 г. Процесът на сближаване ще се подпомага от инвестиции в инфраструктура, развитие на индустриални зони, насърчаване на иновациите, както и укрепване на ролята на регионалните икономически центрове извън столицата.
Колко и кои български райони ще бъдат извън групата на 20-те най-бедни в ЕС към 2030-а и към 2040 г.
Предвид промяната в броя и в обхвата на регионите от ниво 2 и липсата на данни от Националния статистически институт в тази посока към настоящия момент, отговорът на въпроса кои региони ще бъдат извън тази група не би бил коректен, коментираха от МРРБ.
От ведомството напомниха, че към 2023 г. само Югозападният район е извън групата на 20-те най-бедни региони в Европейския съюз, докато останалите пет района попадат в нея. Предвид новото райониране на страната целеполагането е до 2030 г. половината от българските региони да подобрят позициите си и да излязат от тази група, а към 2040 г. всички български региони да се отдалечат от най-ниските нива на развитие в ЕС. Това ще зависи от постигането на устойчив икономически растеж, привличане на инвестиции в регионите, развитие на индустриални зони и по-добра транспортна и дигитална свързаност, коментираха от ведомството.
Заетостта
На база данните от индикатор Регионални различия в равнищата на заетост (Regional disparities in employment rates) в Евростат за индикатора се приема като базова стойност за 2024 г. вариация на коефициента на заетост 20-64 г. между NUTS 2 е 4,4 на сто, посочиха от МРРБ и допълниха, че целта на икономическото и териториалното сближаване е не само да се вдигне средната заетост, но и да се намалят разликите между регионите, като индикативна цел за 2030 г. е достигане средното ниво в ЕС. В дългосрочен хоризонт НКРПР 2026-2040 цели значително намаляване на териториалното неравенство по отношение на достъпа до заетост, а индикативна цел за 2040 г. е вариация на коефициента на заетост ≤ 2 на сто между NUTS 2 за възраст 20–64 г.
Действията, очертани в НКРПР 2026-2040, са в посока стимулиране на икономическата активност в по-слабо развитите региони, създаване на нови работни места, развитие на индустриални паркове и инвестиции в образование и квалификация на работната сила.
Конкурентоспособност и иновации
Концепцията залага като цел значително подобрение на конкурентоспособността на регионите чрез увеличаване на инвестициите в научноизследователска и развойна дейност и насърчаване на иновациите, обясниха от МРРБ. Разходите за научноизследователска и развойна дейност се очаква да нараснат от 0,8 милиарда евро към момента до 1,4 милиарда евро към 2030 г. и до 3,7 милиарда евро за 2040 г. Паралелно с това коефициентът на заетост за населението на възраст 20-64 години като заложени целеви стойности трябва да се повиши от 76,8 до 78 на сто през 2030 г. и до 80 на сто до 2040 г.
Дейностите по отношение постигането на повишаване на конкурентоспособността на регионите и техния иновативен капацитет следва да подкрепят столицата и центровете от второ йерархично ниво Варна, Пловдив, Бургас, Русе, Стара Загора и Плевен в преминаването към модерна, конкурентоспособна икономика с висока добавена стойност, основана на иновации и технологии, да се засили участието на местните компании на европейските и глобалните пазари, както и да се утвърди позицията на тези градове в конкуренция с други европейски региони.
Социално сближаване
По отношение на социалното сближаване НКРПР 2026-2040 поставя цел за постепенно намаляване на дела на населението в риск от бедност или социално изключване. До 2030 г. се цели значително намаляване на този показател, а към 2040 г. – по-близко доближаване до средните нива в Европейския съюз. В по-дългосрочен хоризонт до 2040 г. е заложено по-значимо намаление, което предполага устойчиво икономическо развитие и целенасочени интервенции в селските, периферните и по-малките градски центрове, посочиха от МРРБ. Приоритетите в това отношение са в посока активни политики на пазара на труда, подобряване на образованието, по-добър достъп до социални и здравни услуги, и стимулиране на икономическото развитие на регионите.
За концепцията
Националната концепция за регионално и пространствено развитие определя дългосрочните перспективи, цели и приоритети на държавната политика за намаляване на дисбаланса в развитието на националната територия и съответствието ѝ с другите секторни и хоризонтални политики, и определя стратегията за развитие на националната територия и връзките ѝ със съседни страни и региони.
НКРПР 2026-2040 г. е разработена в съответствие с националната стратегическа рамка за развитие и международните ангажименти на България в областта на устойчивото развитие. Документът отчита пространственото измерение на секторните политики, като същевременно гарантира съгласуваност и приемственост с приоритетите и целите, заложени в Националната програма за развитие „България 2030“.
НКРПР 2026-2040 г. е пряко свързана с Приоритет 9 „Местно развитие“ на Националната програма за развитие „България 2030“, който е насочен към намаляване на регионалните различия, укрепване на икономическия потенциал на регионите и подобряване на качеството на живот в градските и селските територии. Стратегическите цели на Концепцията допринасят за изпълнението на този приоритет чрез насърчаване на балансираното развитие на територията, укрепване на ролята на градовете и дефиниране на неформални райони и територии със специфични характеристики и проблеми, определяне на такива територии и функционални зони и изследване на връзките помежду им.
Концепцията е съобразена и с международните ангажименти на страната по Целите за устойчиво развитие на Организацията на обединените нации, като в частност допринася за изпълнението на Цел 11 „Устойчиви градове и общности“, която насърчава развитието на приобщаващи, безопасни, устойчиви и устойчиво управлявани градове и населени места. В този контекст НКРПР поставя акцент върху развитието на устойчива градска мрежа, подобряване на качеството на градската среда, устойчивата мобилност, ефективното управление на ресурсите и съхраняването на природните и културните ресурси на територията.
