Дановото училище в Перущица е едно от първите в страната със самостоятелна сграда. Тя е построена през 1850 г., след като перущенци изграждат църквата „Св. Архангел Михаил“ и остава множество материал, те решават да си направят своя самостоятелна представителна сграда, която да бъде използвана именно с тази цел – да бъде училище.
Павлина Исова, която работи като Фонд охранител в Историческия музей в Перущица, разказа пред БГНЕС, че сградата на Дановото училище представлява пловдивска двусиметрична възрожденска къща, повлияна от пловдивската архитектура със стволова гредова конструкция, която придава относителна значимост, т.е. якост на сградата и това е и причината тя да не бъде нацяло унищожена през пожара в април 1876 г.
Както и църквата „Св. Архангел Михаил“, така и сградата на Дановото училище са дело на перущенци и на пазарджишките майстори. Първоначално училището се е казвало „Св. Св. Кирил и Методий“, като отпред, на фасадата на сградата, се вижда и обликът на Светите братя. Поради големите заслуги на първия учител, който е поканен от перущенци – небезизвестният клисурец Христо Груев Данов, то започва да се нарича Даново училище и така до ден-днешен.
22-годишният Христо Г. Данов идва в Перущица през 1850 г., когато сградният фонд е вече готов. Завършил Копривщенската гимназия, той се грижи за семейството си като се занимава с подвързване на книги. По онова време Христо Г. Данов търси работа и това е една от главните причини да отиде в Перущица. Там му се осигурява контракт (договор) и постепенно перущенци привикват с него, допускат го да бъде техен учител, както и с неговите порядки да ги ограмоти и образова. Резултатът е, че голям процент от перущенци след неговото образование са били доста добре ограмотени.
Освен, че това е едно от първите в страната здания с цел да бъде училище, в него се преподава по новата Взаимоучителна Бел-Ланкастърска метода. Днес посетителите на Дановото училище могат да видят възстановка на класна стая, в която по-големите ученици са обучавали по-малките деца. Третата иновация е смесеното образование. В Дановото училище успяват да се обучат и няколко момичета, тъй като родителите на момчетата нямат нищо против и така на практика се получава смесено училище.
Предметите, по които учи, са абсолютно светски за времето си. Учениците учат математика, география, геометрия, естествена история, история, аритметика, като в неделя задължителен е бил и елементът на църковното образование. Негови ученици са и дейците, които застават начело на въстанието в Перущица – Петър Бонев, Калофер Спасов, Спас Гинов, Никола Малинчев, Стоян Канев и много други перущенци, априлци, герои на въстанието. Петър Бонев, който е и лидер на въстанието, е сред най-добрите ученици на Христо Г. Данов и в училището се учи освен на църковния закон и на църковно пеене.
„Първоначално перущенци са били скептични за това да пращат децата си на училище. Станало е така, че докато търгуват, Христо Г. Данов им е проверявал сметките, а перущенци понякога са послъгвали, защото не са били грамотни. Той им е казвал, че ако искат да не бъдат слъгвани, е добре да идват на училище, защото само така чрез наука има сполука“, разказа Исова и обясни, че поетапно той успява с неговия кротък, благ начин на образование, а именно со кротце, со благо, без малко кютек, да събере 186 деца.
Христо Г. Данов успява да промени и начина на обличане на перущенци. Допреди това, отбеляза Исова, те са се обличали с дрехи, подобни на турски потури, и са се носили с прабългарски прически, с коси, които са били отрязани, подстригани, дори обръснати, а в средата на главата са имали една плитчица, която е била омотана около оста си. Тя уточни, че бащите са бръснели косите на синовете си, за да изглеждат децата като тях. Христо Г. Данов, обаче, успява да поевропейчи перущенци да се носят с модерни френски дрехи. От възрастните именно Петър Бонев е първият, който се носи във фрак.
Христо Г. Данов е учител в Перущица 3 г., като през този период той бива заплашван от устинските първенци турци и кричимските такива със смърт, заради това, че ограмотява перущенци. Той се страхува за живота си, напуска Перущица, отива в Пловдив и отваря печатница през 1857 г., която е и първата в страната.
За Дановото училище огромна роля изиграва и Петър Бонев. Първите уроци по родолюбие той получава от баба си и майки си, които му пеят патриотични песни, разказват му за славното минало на нашия български народ. Извън семейството, първите си уроци по родолюбие и образование той получава при поп Петър Рибчев, който го научава на наустница и псалтир. Синът на поп Петър Рибчев – Стоян, пък учи Петър Бонев на четмо и писмо. А в сградата на Дановото училище за неговото образование се грижи Христо Г. Данов. С помощта на Найден Геров, Петър Бонев отива в Пловдив и се записва в Епархийското училище, където продължава надграждането на знания и образование, среща се с различни българи, които са радетели за образование, за свобода, свободомислещи хора, които имат различни мнения по въпроси.
И тъй като усеща нуждата от още образование, с финансовата помощ на братята си той отива за 5 г. в Сърбия и постъпва в III клас в Белградската гимназия. Докато учи там, Петър Бонев се записва и в легията на Георги С. Раковски. „Там, заедно с приятеля си Левски, се бият самоотвержено на битката за освобождение на сърбите от тяхното турско робство“, разказа Исова и добави, че де факто това е и бойното политическо кръщение на Петър Бонев.
В 1862 г. той се завръща от Сърбия, в сградата на Дановото училище е основано читалището, което е негова рожба. След като казва идеята, целите на читалището, единодушно всички перущенци го избират за негов председател. Петър Бонев става учител в Дановото училище, а начинът му на преподаване е различен и интересен – освен, че децата учат в сградата на училището, той е водил и изнесени уроци. Много често е водил учениците в планината, където давал воля на чувствата на децата да пеят патриотични песни, използвал е поощрения, благи думи.
„Говорил е и на възрастните, които също събира и обучава, за вече свободните Сърбия, Гърция от турско робство. Говорил е за затихващите функции на Османската империя. Говори за своите съратници, за геройствата, които са извършили в легията на Раковски, заедно с Левски. Това неизменно и този начин, благ характер, думите, които той ползва, прави така, че той докосва сърцата, той се вселява в сърцата на перущенци, един естествен процес и съвсем нормален извод, че той трябва да бъде и е най-нужният на Перущица за учител“, подчерта Исова.
Тук е основан и революционният комитет на Левски, тъй като те са приятели. Исова е категорична, че смело можем да кажем, че Петър Бонев е копие на Левски, те са като двама братя близнаци, защото освен, че са родени в една и съща година, те са изглеждали физически по еднакъв начин, не само че са се сражавали в легията на Раковски, но и начинът на говорене, характерът им е бил благ и спокоен.
„Не познаваме Левски с гръмки ораторски способности, но той е бил вселен в българите, нашите предци. Така е бил и Петър Бонев тук за своите съселяни тогава, вселен сред тях до такава степен, че той прави и възможно Априлското въстание да избухне“, заяви тя и допълни, че дори и след като вече е убит, последната заповед, която той дава за защитата на Перущица, се пази докрай в името на свободата, на идеята, която е вселил сред съзнанието на перущенци, остава и много след смъртта му.
„Къщата, в която се е намирало тялото на Петър Бонев, е запалена от неговите съратници, за да не се поругаят турците с трупа му. Точно любопитното е, че в този ден се ражда и сина на Петър Бонев, който наричат Петър. Така ние виждаме една символика – той умря, за да се роди наново и да доживее свободата. Петър умря, Петър се роди“, подчерта Исова. Любопитното за неговия син е, че той досущ е приличал на баща си – и външно, и по характер, освен това е бил и учител. Той обаче се разболява от скоротечна туберкулоза и умира на 19 г.
„За сметка на това дъщерята на Петър Бонев оцелява – баба Мария, така я знаят и днешните млади поколения, както и предишните“, разказа Исова и уточни, че баба Мария доживява до 100 г., семейството ѝ е било много реномирано, с голям авторитет, сред тях е имало учители, също така имат и наследници, които са юристи.
„Можем да кажем, че в себе си Петър Бонев е носел това зрънце на революция, което е било посято именно от Христо Данов, но ако не беше то само в себе си, нямаше да бъде възможно и да поникне и да покълне“, заключи Исова.
