С футбол, красиви жени и бурен нощен живот най-често се асоциира името на Порто Алегри – столицата на най-южният щат в Бразилия, Рио Гранде до Сул. Гладът, чието има означава буквално „весело пристанище“, е наричан също Градът на усмивките и Пристанище на слънцето, а хората в него са сърдечни и ведри. Порто Алегри е родното място на легендарният футболист Роналдиньо, който излиза от редиците на местния „Гремио“ – единият от двата най-велики отбора в страната. Другият е „Интернасионал“. Негов фен е бившият президент на Бразилия с български корени Дилма Русеф, която не пропуска техен мач, когато е в града. За нея Порто Алегри е исторически град, тъй като оттук започва политическата ѝ кариера. Няма място в многобройните барове, ресторанти, и ремонтирани клубове, с които градът се гордее, където да не ви разкажат за нея.
Често сравняват града с вечно будния Ню Йорк, макар мащабите да са по-малки, а емоционалния градус е доста по-висок. Казват също, че и латиноамериканският град е с най-европейски облик. Истината обаче е, че Порто Алегри има свой чар. Градът е, изпълнен с множество хълмове, сгушен между Атлантическия океан и езерото Гуиба, образувано от сливането на пет реки. Огромният водоем, в който могат да плават дори големи кораби, свързан с още по-гигантски воден басейн, наречен Лагуната на птиците. Всичко това превръща Порто Алегри в главно пристанище и търговски център на Бразилия. Дългата брегова ивица и живописна природа, дом на стотици биологични видове привличат навремето около 60 семейни двойки от Азорските острови, които се заселват тук и основават града през 1772 година.
Те създават тук огромна ферма, в чиито околности живеят индийски племена. Не след дълго Порто Алегри е избран за седалище на местно правителство.
Постепенно населението му нараства и градът е с около 12 хиляди жители, които Бразилия извоюва своята независимост от Португалия през 1822 година. Започва изграждането на основните пристанищни съоръжения, завършени между 1845 година и 1860 година, което благоприятства пристигането на мигранти от различни части на света – главно от Италия, Германия и Полша. Това е причината голяма част от населението в Порто Алегри да е с европейски произход. Въпреки това по темперамент и култура местните жители приличат по-скоро на аржентинци или уругвайци. Преплитането на различни култури и влияния създава неустоимия чар на града. Следите от тях са навсякъде – в архитектурата, по пъстрите пазари, музеите, паметниците и т.н. Сред символите на Порто Алегри е огромна скулптура с височина 17 метра, издигната в чест на основателите му, дошли от Азорските острови. Тя се намира на площад „Азореанс“, от който се разкрива панорама към модерната част на града с масивни бизнес здания. Друг известен площад е „Матриз“, разположен в сърцето на историческата част. До него са и други забележителности, които не бива да се пропускат – дворецът „Пиратини“, Съдебна палата, Митрополитската катедрала и театър „Сао Педро“.
Вдъхновена от френския дворец „Малък Трианон“ във Версай е сградата на местно правителство, която е еклектика от бароков и неокласически стил и има огромна градина. Строителството ѝ започва през 1896 година, но след промяна на проекта и архитекта е завършена чак през 70-те години на XX век.
С интересни събития привлича културният дом „Марио Куинтана“, който се отличава с красива архитектура от времето, когато е бил бутиков хотел. До него е забележителната Методистка катедрала. Заслужава си да се посетят и някои музеи.
Музеят на естествените науки, който впечатлява с колекцията си от фосили, се намира в Ботаническата градина. В нея посетилите могат да се насладят на повече от 100 биологични вида. Порто Алегри е изключително зелен град, а в огромните му паркове кипи живот, не по-малко активен от този по улиците. В парка „Раденкао“ всяка неделя има панаир, а в „Парк на Хармонията“ може да разгледате реплика на традиционна ферма на местните каубои, наричани гаучос.
Много живо и вълнуващо място, където се усеща духът на града, е Централният обществен пазар, който отваря врати през 1869 година. Разположен е в неокласическа сграда, основно реставрирана в края на XX век. Стотици колоритни сергии и магазинчета предлагат почти всичко, за което човек може да се сети. Тук има и множество ресторанти, в които туристите да опитат великолепната кухня. Най-доволни ще останат любителите на месото – сред местите деликатеси е прочутото чураско – вид говеждо на шиш, което се предлага и на кайма. То е от породата „Блек Ангъс“, характерна за Южна Америка, и се пече на дървени въглища. Има специални заведения, които се наричат чураскерия. Непременно трябва да се пробва и тяхната кайпириня. Това е коктейл от кашаса – питие от захарна тръстика, но по-силно от рома, нещо като ракия.
Навсякъде пият и чай мате, изключително популярен и в Аржентина. Тук обаче е известен с португалското наименование – шимаро. Той е изключително тонизиращ и полезен. Обикновено се сервира в куха кратуна и се пие с метална тръбичка, която завършва с зедка и традиционно се изработва от сребро, пише „Филтър“.
Туристите трябва да имат предвид, че в Бразилия пушенето е забранено дори в заведения на открито.
