Премиера, комедии, моноспектакъл и балкански нрави ще покаже на сцените в Доходно здание екипът на ДТ „Сава Огнянов“ Русе. В месеца на любовта и виното за начало е предвидено поредното издание на „Балкански синдром“ с участието на Мариан Бачев. Произведението на Станислав Стратиев предизвикващо винаги голям интерес влезе в учебната програма на горния курс. Спектакълът може да гледате на 4 февруари, от 19.00 часа, на Голяма сцена.
Сценичен вариант и постановка: Недялко Делчев. Участват: Венцислав Петков, Дона Вълова, Евгения Явашева, Ивайло Драганов, Ивайло Спасимиров, Ивана Керанова, Йовко Кънев, Кадри Хабил, Ева Данаилова, Крум Берков, Любомир Кънев, Мариана Крумова, Милен Димитров, Надя Банчева, Тодор Лазаров, Ясена Господинова и със специалното участие на Георги Мамалев.
На 13 февруари, ден преди празника на любовта и виното, Любо Нейков и Роберт Янакиев са в Русе за комедията „Натюрморт със затлъстял племенник“. Какви са измеренията на любовта, невъзможната любов, или задушаващата любов? Това са темите, които поставя пиесата по комичен и забавен начин. Началото е от 19.00 часа, на Голяма сцена. Автор е Йон Сапдару. Режисьор – Боян Иванов. Участват още: Дона Вълова, Милен Димитров, Ивайло Драганов.
Аня Пенчева и Георги Ангелов в „Опасна комедия“ по Алексей Арбузов ще гледаме на 18 февруари, на Голяма сцена, от 19.00 часа. Продукцията е на ДКТ „Иван Радоев“ Плевен.
Авторът на сценичния вариант на пиесата Димитър Кабаков казва за нея: „Там, някъде, след последната война… Всичко е наред, животът продължава, всеки събира късчета от душата си и се опитва да живее. Две оцелели души се срещат в пространството, всяка от тях остра, чувствителна, отчаяна и решена все пак да продължи напред. Има болка и тъга, има и смях, има и абсурд, защото живота продължава“. Сценографията на Петко Танчев и музиката на Иван Лечев са също толкова впечатляващи, колкото и играта на актьорите.
Театрална работилница „Сфумато“ гостува в Русе на 21 февруари, от 19.00 часа, в зала „Европа“, с моноспектакъла на Рашко Младенов „До последен дух“. Тази постановка не може да се определи като театрален спектакъл, а сякаш и не държи да се определя. Да започнем оттам, че си няма нито драматург, нито режисьор – нищо си няма, освен един Рашко Младенов (плюс роял и добре построено осветление). Това представление се осъществява с безценната помощ на Николай Гундеров.
