Румяна Бъчварова освобождава посланическия пост в Израел и на нейно място за Тел Авив заминава Славена Гергова.
Двата указа на президента – за освобождаване и назначаване – ще бъдат обнародвани утре в Държавен вестник.
Досегашната директорка на Дирекция „Европейски въпроси“ в Министерството на външните работи и бивша българска посланичка в Тунис Славена Гергова ще заеме поста в момента, когато името на предшественичката ѝ бе замесено в скандал в Израел.
През последната седмица израелски медии писаха, че Бъчварова – бивша началничка на кабинета на бившия премиер и лидер на ГЕРБ Бойко Борисов, а впоследствие и вицепремиер и вътрешен министър във втория му кабинет – е била разкритикувана, защото не е уважила конференция за Холокоста и България, организирана на високо ниво в Израел.
Миналия петък информация по този въпрос публикува Еврейската телеграфна агенция (ЕТА) под заглавие „Посланикът на България в Израел е критикуван за това, че е пропуснал конференция за историята на Холокоста“.
„Българската посланичка в Израел не участва в конференция за историята на Холокоста в България миналата седмица, което според организаторите показва опитите на нейното правителство да потулят тази история“ – пише ЕТА.
Говорител на посолството е коментирал пред агенцията, че посланик Румяна Бъчварова е получила покана да отправи поздравление към участниците в конференцията „в последната минута“ и „реши, че е добре разговорите и дискусиите да останат на експертно историческо ниво без каквото и да било политическо присъствие или участие в тях“.
Домакини на тридневния форум, озаглавен „Преследване и сътрудничество, спасяване и оцеляване: Нови перспективи по отношение на България и Холокоста 80 години по-късно“, бяха Световният център за възпоменание на Холокоста „Яд Вашем“, създаден от израелския Кнесет (парламентът на Израел), Университета „Бар-Илан“ и филмовия архив на Тел Авив. Проведе се между 22-ри и 24 май.
Критичен момент, свързан с историята на Холокоста и страната ни, е имат ли цар Борис III и правителството на Богдан Филов роля в депортацията към лагерите на смъртта на 11 343 евреи от администрираните тогава от Царство България присъединените тогава територии на Беломорска Тракия, Вардарска Македония и град Пирот.
Официална България е категорична, че отговорът е НЕ.
