Асена Сербезова е водещ фармацевт, психолог и експерт в областта на здравеопазването с над 30 години професионален опит. Работила е като клиничен специалист, фармацевт, психолог и в държавната администрация, което ѝ е позволило да види системата както от вътрешна, така и от управленска перспектива. Сербезова е министър на здравеопазването в правителството на Кирил Петков. В книгата си „Отвъд диагнозата“ тя комбинира личния си опит като пациент и медицински специалист с анализа на над 440 клинични проучвания, за да покаже как комуникацията между пациенти и медицински специалисти влияе на резултатите от лечението. Освен научната си работа, Асена Сербезова е и автор на художествена литература, в която разглежда човешките взаимоотношения, родителството и психологията.
Проф. Сербезова, какво ви провокира да напишете „Отвъд диагнозата“ – личният опит, професионалната практика или търсенето на нови отговори?
Всичко това играе роля. Личният ми опит като пациент и като фармацевт, професионалният ми фокус върху лекарствата и тяхната употреба, както и интересът ми към хората и опитът ми като психолог, ме мотивираха да напиша книгата. Шест години работа в държавната администрация ми позволиха да видя системата отвътре – както нейните силни страни, така и недостатъците. Над 30 години опит от различни гледни точки ми показа колко е важна комуникацията между медицинските специалисти и пациентите. Често не се разбираме добре, а това води до по-слаби резултати от лечението и неправилна употреба на лекарствените продукти. Повечето теми в книгата са базирани на собствения ми опит, но над 440 клинични проучвания подкрепят научната основа на текста.
-Кое според вас е най-важното послание, което пациентите и лекарите могат да извлекат от книгата?
Пациентите и медицинските специалисти – лекари и фармацевти – разполагат с почти неизчерпаеми ресурси, които могат да използват за по-добър живот и лечение. Тези ресурси не идват само от нас отвътре, а и от околната среда, храната, поведението и начина на мислене. В книгата разглеждам и психоневрологията – връзката между психиката и имунната система, която науката е доказала отдавна. Образованието и лечението трябва да отчитат тези ресурси, за да постигнем оптимални резултати.
-Вярвате ли, че българската здравна система е готова да приеме по-холистичен подход към лечението?
Холистичният подход, който отдавна е приет в западната медицина, комбинира най-доброто от всички области – лекарства, интегрирана грижа, психология и обществено здравеопазване. В България се правят стъпки в тази посока, но още има какво да се желае. Основната роля остава на лекаря, но лечението се подпомага и от фармацевти, специалисти по здравни грижи, психолози и здравни обучители. Целият процес изисква сътрудничество между професиите и активно участие на пациента.
-В „Четвърт приказки за Клара и Кристо“ показвате едно различно лице на автор – като писател на художествена литература. Виждате ли връзка между научната и художествената си работа?
Връзката е несъмнена. Писането на художествена литература и научна работа са част от мен. Научният подход ми помага да анализирам данни и да си задавам въпроси: защо съществува дадено явление и какво е значението му за живота на човека. В „Четвърт приказки за Клара и Кристо“ историите са разказани метафорично, но разглеждат връзките между хората, родителството и духовните задължения. Така научната логика и художествената интуиция се допълват.
-Какъв съвет бихте дали на хората, които преминават през тежка диагноза? От къде да черпят сили и надежда?
Първо, човек трябва да се обърне към себе си и да се запознае с ресурсите, които предоставя средата – близките, храната, поведението и мисленето. Важно е да се насочат към това, което им дава сила, и да променят онова, което могат в живота си. Трябва внимателно да следят какви лекарства приемат и да изберат лечител – лекаря, с когото могат да комуникират най-добре. Комбинацията от вътрешни ресурси и подкрепата на средата води постепенно към по-добро здраве.
