„Ние сме жалка картина. Били сме по-бедни, по-гладни, много по-потиснати. Но толкова морално отвратително състояние нашето общество никога не е имало в цялата ни известна съвременна история. И за това носим вина всички. Тук няма невинни. Българското общество допусна да влезе в клопката да бъде водено за носа 30 години, на него това му харесваше. Ние нямаме културата на личната отговорност.“ Това мнение изрази в интервю за БНР социологът и юрист проф. Иво Христов.
„Хубавото в лошото е, че на края на тези 30 години от т.нар. преход вече виждаме отровните цветя, които цъфнаха – имаме унищожена, деиндустриализирана и примитивизирана страна. Това много хора започнаха да го виждат, и то от младите поколения. В България за първи път започват да се очертават автентични социални групи, които имат автентични социални интереси. Това е плахата ми надежда за някакво политическо бъдеще.“
„Нещата, ако трябва да ги коментираме от морално-етична гледна точка, са унизителни, омерзителни и абсолютно закономерни“, каза той относно вълната от възмущение след оповестените от Радостин Василев записи от онлайн партийни обсъждания на „Продължаваме промяната“ за съвместните им действия с ГЕРБ по съставяне на правителство.
„Това е норма от много отдавна в България. То си е реално. Сега има кокетничене, едва ли не, морално – ау, какво стана. Това е публична истина. Това, което винаги е било практика, вече може да възмути тежки наивници.“
„Това е системен проблем. Статутът на страната отпреди 30 години е периферна територия със затихващи функции. Територията – първото нещо, което трябва да ѝ се отнеме, това е суверенитетът, дори в жалките му проявления, които съществуват.
„Елитът“ трябва да е продукт на отрицателна селекция. 30 години се подбират все по-некадърни, все по-безгръбначни, все по-неграмотни, все по-примитивни хора. Това е следствие от цялостното сриване на България – цивилизационно, икономическо, социално-политическо, демографско. Това, което наблюдаваме, е „хроника на една предизвестена смърт“, подчерта проф. Иво Христов в предаването „Политически НЕкоректно“.
„В геополитически план България е важно звено във войната между Запада и Русия. Поради тази причина територията трябва да бъде в плътен контрол – икономически, политически, идеологически, военен, информационен и цивилизационен. Тъй като българското общество вече е лишено от почти всякаква виталност за съпротива, изключвам отделни гнезда, нива и т.н., грижата за качеството на управляващата администрация не е чак толкова важно. Важното е като се натисне копчето enter, веднага да има резултат.“
Според Христов вътрешната среда е много благодатна за целта и „много често ние поднасяме на нашите господари поведения и практики, които надхвърлят техните очаквания“. По думите му тази политическа класа не е възможна без избирателите, които ѝ предоставят тази възможност. Социологът попита избирателите ще поемат ли някога вината за случващото се.
„Политиката не е посещение в супермаркет. Алтернативите се създават с битки, с борба, а не се представят като на пазара“, смята той.
Виждат се наченки на политици, които нямат манталитета на колониални чиновници, отбеляза Иво Христов.
„Трябва да се гледа с внимателно, критично, но все пак добронамерено око за друг тип алтернатива. Защото иначе каква е алтернативата? Ние си заминаваме. Големите проблеми на нашата България въобще не се обсъждат.“
Проф. Иво Христов акцентира върху „шизофренното раздвоение“ на някои политически сили, които „от една страна се изживяват като солта на земята, един вид наместници на цивилизацията от горната земя и нейното присъствие сред туземците от тези географски ширини“, а от друга страна „поведението им, речникът им, когато са извън прожекторите“, са по-примитивни от тези на каруцарите в околностите на София.
„Тези хора ще станат всякакви, стига конюнктурата да ги поставя на върха на хранителната верига. Плюха на миналото на бащите си и се качиха на новата вълна, а утре, ако се промени геополитическата или друга конюнктура, ще качат и на следващата“, добави той.
След като мине бурята на привидното възмущение все пак ще сглобят кабинет, защото има мощен външен натиск „от нашите партньори“, не изключва социологът.
„Ще бъде направено всичко необходимо правителството да бъде сглобено и България ще изпълни служебната роля, за която е предназначена – да бъде обслужваща територия в една война – от логистична, до пряко участие. (…) Тук се задейства принципът на сваряването на жабата – постепенно, бавно. Ставките на конфликта се вдигат на територията на Украйна.“
Румен Радев остава единствената институционална конструкция в държавата, разполага с властови и символен ресурс да се противопостави на всичко това, коментира социологът.
„Когато пяната тръгне, тя трябва да залее всичко, а пък тук имате една скала, около която тази пяна се разбива. Следователно, въпросът е тя да бъде ликвидирана и да потънем всички в блатото, само да бълбукат мехурчетата на отровните изпарения. Радев им пречи. Ако президент беше Плевнелиев, нещата щяха да бъдат съвършено различни.“
Българските политически партии са недъгави и нефелни, защото не изпълняват обществената си функция, подчерта Христов.
