„Аз предупреждавах от юни, че Григорова е рискът за кампанията в София. Стратегията на Борисов беше да изправи ПП-ДБ срещу друг кандидат, а не на ГЕРБ. Много искаше да загубим тези избори. И имаше стратегия да ги загубим от Ваня Григорова. Стратегическата му цел не се получи. Българските граждани показаха завиден инстинкт за самосъхранение и осъзнаха риска от рязко връщане назад“. Това каза в ефира на БНР евродепутатът Радан Кънев за местните избори.
Кънев смята също, че е необходимо внимателно да се анализира „кошмарната стратегическа грешка да не се оцени риска от Ваня Григорова“.
Той допълни още, че тези избори показаха нещо съществено – слуховете за политическата смърт на коалицията ПП-ДБ бяха силно преувеличени.
Тези избори показаха не просто нуждата коалицията ПП-ДБ да остане в българския политически живот, а да се консолидира, посочи Кънев. Той отбеляза, че е добре целият политически процес зад номинацията да бъде ясен.
„Нищо не е огромно на тези избори в София. Огромен е само броят на хората, които изобщо не гласуваха. Няма логика да говорим за мащабен протестен вот. Госпожа Григорова направи силна кампания. Тя наложи ясни, но опасни послания“.
Ваня Григорова беше много очевиден избор за част от избирателите на „Възраждане“, които я подкрепиха още на първи тур, посочи той.
„Другата група избиратели на тази партия очевидно не залитат по левичарски популизъм, а имат различен модел на протестно поведение. Стратегията на Възраждане съвсем не сработи. Ако има политическа партия, която се порвали истински на тези избори, това беше „Възраждане“.
София е национална кампания, отбеляза Радан Кънев.
„Софийските избори са най-важни със своя национален политически заряд. София, като град, общност и икономика, щеше да преживее Ваня Григорова. Дали обаче България щеше да преживее победа на Ваня Григорова в София?“
Не виждам повод за оставки, а за преосмисляне на структурата и модела на единството на коалицията, каза Кънев.
„Стратегическо партньорство не се осъществява в насипно състояние. То трябва да има норми за поведение“.
Той не намира причина и моделът на управляващата конфигурация да бъде променян.
„Основните политически сили, подкрепящи правителството – ПП-ДБ и ГЕРБ, имат повече от задоволителни резултати. Те бяха в конфликт помежду си. Това, че подкрепят едно и също управление на национално ниво, не значи, че са едно и също в българската политика. Оставаме основните опоненти в българската политика с ГЕРБ, но сме принудени да управляваме заедно“.
