Единадесет кандидати ще се състезават в първия тур на президентските избори в Румъния днес, в напрегнато повторение на вота, отменен миналата година поради разкрития за руска намеса.
Проучванията дават предимство на лидера на крайната десница Джордже Симион – поддръжник на недопуснатия до повторните избори Калин Джорджеску, който спечели анулирания първи тур през ноември миналата година. Трима други основни кандидати се борят за място срещу Симион в много вероятния втори тур на 18 май, предава Nova.
Крайнодесният заместник на Джорджеску
Симион, който оглавява крайнодясната партия „Алианс за обединение на румънците“ (АОР), е единственият водещ кандидат, участвал в изборите миналата година, на които се класира четвърти с около 14% от гласовете. Той симпатизира на американския президент Доналд Тръмп и присъства на неговата инаугурация. Румънецът има шанс да удвои гласовете си след отстраняването на Джорджеску, показват няколко проучвания. Въпреки че Джорджеску не е подкрепил публично лидера на АОР, 38-годишният Симион твърди, че има неговото одобрение.
Симион е разследван от прокуратурата за подбуждане към насилие, след като призова за „публично одиране“ на онези, които анулираха изборите миналата година. Макар че често е наричал руския президент Владимир Путин „военен престъпник“, критикът на ЕС се противопоставя на изпращането на военна помощ за съседна Украйна и иска Румъния, ключов член на НАТО на Източния фланг, да намали подкрепата си за украинските бежанци.
Проевропейски кмет на Букурещ
Никушор Дан води кампания с обещания за „промяна“ и „честност“ в Румъния след отмяната на изборите. Кандидатстващ като независим, 55-годишният математик, който беше преизбран за втори мандат като кмет през 2024 г., порицава „корумпираната“ и „арогантна“ политическа класа, която е на власт от края на комунизма преди почти четири десетилетия.
Казвайки, че НАТО е „най-добрият щит“ на страната, той изрази подкрепа за Украйна в борбата ѝ срещу „неприятелската“ Русия и обеща да укрепи „стратегическите връзки на Румъния със САЩ“. Известен с внимателния си избор на думи, реформаторът и бивш активист даде заявка, че няма да прави „популистки обещания“, които никога не се спазват.
Кандидат на управляващата коалиция
Крин Антонеску, който се ползва с подкрепата на управляващата проевропейска коалиция в Румъния, се представя като „кандидата на стабилността“. С лозунга „Румъния напред“, 65-годишният бивш учител по история обеща да запази прозападната ориентация на страната.
Известен като силен оратор, Антонеску е заемал различни политически постове, включително министър на спорта, председател на Сената и временен президент през 2012 г. Той заявява, че мрази популизма, но наскоро беше подложен на критика за изявлението си, че ще „застреля наркодилърите на стадиона, както в Китай“. По-късно Антонеску посочи, че съжалява за „неудачното изразяване“.
Проамерикански бивш премиер
Принуден да подаде оставка като министър-председател през 2015 г. след масови антикорупционни протести срещу неговото социалдемократическо правителство, предизвикани от смъртоносен пожар в нощен клуб, Виктор Понта твърди, че се е променил и се кандидатира като независим. 52-годишният проамерикански кандидат води кампания под мотото „Румъния на първо място“ – ехо на лозунга на движението на Тръмп „Да направим Америка отново велика“.
Наречен от анализатори „политически хамелеон“, самоопределящият се като „много проевропейски“ политик предупреди, че ще спре да помага на Украйна да изнася зърно, ако тя „унищожи румънското земеделие“.
Понта остро критикува изключването на Джорджеску от повторните избори, обещавайки да спре разследванията срещу него и го представя като потенциален бъдещ премиер. Отслабен от противоречивите си изявления по време на кампанията за това как е придобил сръбско гражданство, той изглежда в слаба позиция пред Дан и Антонеску.
Кои са фаворитите за спечелване на президентските избори?
Месец преди първия тур на повторните президентски избори в Румъния, на 25 април официално започна кампанията за състезанието, което ще бъде внимателно наблюдавано, след като вотът през декември беше отменен, а на фаворита беше забранено да се кандидатира отново.
През декември Джорджеску спечели още на първия тур. Изборите обаче бяха анулирани от Конституционния съд, след като бяха направени разкрития за руска намеса в полза на Джорджеску, който се яви като независим кандидат. Москва отрича да е контролирала вота.
След като на Джорджеску беше забранено да се кандидатира на насрочените отново избори, крайнодесните застанаха зад Джордже Симион.
Румънските гласоподаватели ще се върнат до урните на 4 май, като проучванията на общественото мнение сочат, че Симион е фаворит. Според едно от тях той може да спечели 35% от гласовете на първия тур.
Кандидатите са общо 11, като четирима от тях са независими. След Симион, трима други имат силни социологически проучвания: Дан (20%), Антонеску (19%) и Понта (15%). Зад тях е Елена Ласкони, лидер на опозиционната партия „Съюз за спасение на Румъния“ (ССР), която завърши на второ място след Джорджеску в първия тур на първоначалния вот през декември. Този път тя получава едва 7% според предварителните нагласи и не се очаква да премине втория тур.
Безпрецедентното решение на Конституционния съд да анулира резултатите от първия тур два дни преди насрочения за 8 декември втори тур потопи страната членка на ЕС и НАТО в продължителна политическа криза. Решението привлече вниманието на световната общественост и предизвика критики от страна на вицепрезидента на САЩ Джей Ди Ванс, технологичния милиардер Илон Мъск и Москва.
През декември Висшият съвет за сигурност на Румъния разсекрети документи, които показват, че страната е била обект на „агресивни хибридни руски атаки“ по време на изборния период. Това е включвало широка кампания в социалните мрежи за популяризиране на Джорджеску.
През февруари тази година румънските прокурори започнаха наказателно разследване срещу крайнодясната фигура, обвинявайки я в „подстрекателство към действия срещу конституционния ред“, подкрепа на фашистки групи и неверни декларации за финансиране на предизборни кампании и разкриване на имущество. Джорджеску отрича да е извършил каквото и да било нарушение.
Националният аудиовизуален съвет на Румъния наскоро започна кампания за борба с незаконното онлайн съдържание. Валентин Юкан, заместник-председател на съвета, заяви, че румънците трябва да докладват за онлайн видеоклипове, които съдържат дезинформация, подбуждане към насилие или омраза.
Националистически сблъсък изглежда все по-вероятен сценарий за балотажа в Румъния
Ето какво би могло да се случи при всеки от сценариите за втори тур между Симион, Антонеску, Дан и Понта, включително вариантите, които биха оставили Брюксел да гледа от дивана.
Симион срещу Дан
След като на Джорджеску му е забранено да се кандидатира, Симион се представя като кандидат на националистическите избиратели – с очевиден успех. Неговата 30-процентна подкрепа в последните проучвания е приблизително равна на сумата от гласовете на Джорджеску, спечелени през ноември, плюс неговите собствени.
Самопровъзгласил се за почитател на италианския министър-председател Джорджа Мелони, Симион се представя като агент на промяната, а партията му АСР, която от движение срещу ваксинациите се превърна в основна политическа сила, като платформа на Тръмп. Той обещава да се противопостави на Брюксел и да спре военната помощ за Украйна.
„Симион получава подкрепа в малките и средните градове и селските райони, както и сред избирателите на възраст под 45 години, с ниски доходи и ниско до средно ниво на образование“, казва Ремус Стефуреак, политически анализатор и директор на социологическата компания Inscop Research.
Подобно на Джорджеску, който спечели голяма подкрепа от избирателите извън Румъния, Симион също се стреми към гласовете на диаспората, които обикновено не се включват в румънските проучвания.
Избирателната база на Дан е много различна – той има силна подкрепа в Букурещ, където е кмет, и в други големи градски райони, но по-ограничена в по-малките градове и в селските райони.
„Макар че Дан има добри възможности да събира подкрепа и от румънците в чужбина, той все още не е добре познат извън Букурещ, което всъщност е неговата ахилесова пета. В цяла Румъния „10% от населението не знае кой е Никушор Дан“ и това може да му коства победата в напрегнатия втори тур срещу Симион“, според Стефуреак.
Проучване на общественото мнение, публикувано на 21 април от базираната в Букурещ социологическа компания Curs, стига до същото заключение, като дава на Симион (54%) 8 процентни пункта преднина пред Дан (46%) при хипотетичен балотаж.
Симион срещу Антонеску
Антонеску, съпругът на бившия еврокомисар на Румъния Адина Вайнел, се кандидатира с подкрепата на управляващите партии в Букурещ: лявоцентристката Социалдемократическа партия (СДП), дясноцентристката Национално-либерална партия и партията на унгарското малцинство в страната – Демократичния алианс на унгарците в Румъния.
„При този сценарий подкрепата на истаблишмънта е ясно предимство за Антонеску, тъй като спечелването на втория тур на президентските избори зависи от способността на кандидатите да съберат подкрепа извън своята база. Но той е в неизгодна позиция по отношение на вота на диаспората: Между 5 и 7% от общия брой бюлетини са подадени от румънците в чужбина, които са склонни да гласуват „срещу системата“, казва Стефуреак.
Преди това румънците в чужбина масово подкрепяха либералния бивш президент Клаус Йоханис в знак на протест срещу някогашната силна СДП.
През ноември, припомня Стефуреак, Джорджеску спечели гласовете на диаспората, като каза на хората, че „Вие сте там (в чужбина) заради проваленото правителство, което не успя да постигне достатъчно просперитет в Румъния, и трябваше да напуснете семействата си“.
Засега анализът поставя Симион и Антонеску на хипотетичен балотаж с равен брой гласове. Проучването на Curs дава на Антонеску лека преднина от 52% срещу 48%.
В кампанията си за достигане до втория тур кандидатът на управляващите отхвърли социологическото проучване, което показваше, че Понта е на второ място на първия тур, като „предизборен трик“, за да събере зад Дан избиратели, които са против Симион и Понта.
Симион срещу Понта
Това е сблъсъкът, който ужасява румънската общественост и Европа в по-широк план.
Понта има склонност да печели подкрепата на по-възрастните избиратели от по-малките градски и селски райони. Подобно на Симион, той също се опитва да събере подкрепата на бившите избиратели на Джорджеску.
Лидерите на ССР подкрепиха Дан вместо собствения си кандидат Елена Ласкони в опит да попречат на Понта да заеме второто място. Те предупредиха, че евентуален втори тур между Симион и Понта би бил „токсичен“ сценарий.
„Макар че и двамата представят националистически и антиевропейски имидж, Понта вероятно ще бъде възприеман, в сравнение със Симион, като по-проевропейски кандидат“, заяви Стефуреак.
Симион е изправен пред обвинения (които многократно е отричал), че се е срещал с руски шпиони. На него му е забранено да влиза в Молдова и Украйна заради предишни призиви за връщане на земи и се противопоставя на по-нататъшната военна помощ за Украйна. В навечерието на изборите обаче той определи Русия на Путин като голяма заплаха, като вместо това се присламчи към движението MAGA на Тръмп.
Репутацията му на проруски кандидат в крайна сметка може да му струва скъпо. Според неотдавнашно проучване близо 90% от румънците подкрепят членството в ЕС и НАТО.
Румъния е една от най-големите страни в ЕС по население, ключова нация на Източния фланг на Европа и НАТО и сериозна военна сила. Победа на политик, който е скептично настроен както към ЕС, така и към НАТО, би нанесла удар върху плановете на блока да подкрепи Украйна в борбата ѝ срещу Русия.
„Ако двамата се изправят един срещу друг на втори тур, надпреварата ще бъде близка“, според Стефуреак.
Понта срещу Антонеску
С последните социологически проучвания, които дават на Симион над 30% от гласовете, в момента той изглежда сигурен участник във втория тур. Това прави сценариите за втори тур без него малко повече от мисловен експеримент, но скокът на Джорджеску в последната минута през ноември доказа, че нищо не е решено.
Старт на предизборната кампания в Румъния
Понта ръководеше СДП, преди да основе собствена партия „За Румъния“. Това го остави с личните му последователи, но и с голяма част от остатъчната подкрепа сред избирателите на СДП.
„И Антонеску, и Понта се харесват на широк кръг избиратели, което ги поставя в добра позиция за привличане на подкрепа на втори тур, но по-голямата привлекателност на Понта сред поддръжниците на Джорджеску и Симион може да му даде предимство пред Антонеску, ако се стигне до надпревара между двамата“, посочи Стефуреак.
Понта срещу Дан
По-широката подкрепа на Понта също може да му даде предимство пред Дан, въпреки че в момента състезанието между двамата изглежда малко вероятно.
Засега базата за подкрепа на Дан е доста ограничена. Решението на партията ССР да се сплоти зад него може дори да има обратен ефект, тъй като тясната връзка с центристката партия рискува да ограничи способността му да събира по-широка подкрепа. Ако всичко това бъде изключено, социологическо проучване на Curs дава на двамата 50 на 50 шансове да победят другия.
Дан срещу Антонеску
Ако Дан и Антонеску се изправят един срещу друг на втори тур, те ще се окажат на риболов в един и същи избирателен басейн. Дан черпи подкрепа от СДП и от високообразованите и заможни румънци в по-големите градове; Антонеску – от привържениците на управляващите партии в цялата страна. И двамата ще имат мисия да привлекат нови избиратели, а никой от тях не се харесва много на националистическите избиратели. Проучването на Curs дава на Антонеску леко предимство от 52% срещу 48%.
