Пред паметника на Стефан Караджа до Градските хали в Русе се състоя възпоменателна церемония, с която бяха отбелязани 156 години от гибелта на българския национален герой. Събитието бе организирано от Национално дружество „Традиция“ – клон Русе, Народно читалище „Стефан Караджа – 2018“ и Община Русе, и събра десетки русенци, дошли да отдадат почит на воеводата.
Официални гости бяха кметът Пенчо Милков, общински съветници, представители на местни и държавни институции и политически партии.
В словото си кметът Пенчо Милков подчерта важността на саможертвата и подвига на Стефан Караджа: „Въпреки че често казваме, че историята се пише от победителите, героите като Стефан Караджа доказват, че истинските победители са тези, които не се боят да дадат всичко от себе си и дори живота си за една по-голяма кауза. Нека делото му ни вдъхновява и да ни напомня, че ние също носим отговорност към нашето настояще и бъдеще, както и към паметта на нашите предци. Защото родолюбието осмисля живота ни. И не това в социалните мрежи, а истинското, което се доказва с действия и преданост“.
Събитието включваше изпълнения на Красимира Маринова от Пенсионерски клуб „Калина“, вокална група от клуб „Надежда“ към Съюза на пенсионерите – Регион Русе, както и гайдарския състав към НЧ „Стефан Караджа – 2018“. Отслужена бе и заупокойна молитва в памет на воеводата и загиналите за свободата на България от отец Георги Райков.
Национално дружество „Традиция“ показа две пилотни платна от предстояща изложба за Стефан Караджа и русенците от неговата чета, финансирана по програма „Култура“ на Община Русе, както и оръжия от периода на борбите за национално освобождение.
Церемонията завърши с поднасяне на цветя и венци пред паметника на българския национален герой.
Водещ на събитието беше Мартин Календжиев, председател на Национално дружество „Традиция“ – клон Русе.
На 6 юли 1868 г. Стефан Караджа заедно с Хаджи Димитър повежда чета от 127 души, която минава Дунава при село Вардим. Ранен е тежко в местността Канлъдере край Вишовград и е пленен от османските войски. Осъден е на смърт чрез обесване, но умира от раните си в Русенския затвор и бива погребан от Баба Тонка. Въпреки че във всички исторически справки се смята, че е починал на 31 юли 1868 г., според надписа на кръста това е станало ден по-рано – на 30 юли. Гробът на героя се намира в Парка на възрожденците в Русе, недалеч от православната църква „Всех Святих“, а тленните му останки са пренесени в Пантеона на възрожденците след построяването му през 1978 г.
