Русенският митрополит Неофит е избран за Патриарх Български и Митрополит Софийски от Патриаршески избирателен църковен събор в София на 24 февруари 2013 г., съобщи БТА.
Няколко месеца по-рано, в края на 2012 г., от този свят си отива патриарх Максим. На 6 ноември, около 4.00 ч. сутринта, на 98-годишна възраст се престави в Господа главата на Българската православна църква – Българска патриаршия Негово Светейшество българският патриарх и Софийски митрополит Максим, се посочва в официално съобщение на сайта на Българската патриаршия.
В избора за нов патитарх участват трима кандидати – Старозагорския митрополит Галактион, Русенския митрополит Неофит и Ловчанския митрополит Гавриил.
БТА съобщава за избора в емисията „Вътрешна информация“:
С бяла на цвят бюлетина, с официалния знак на Светия синод, ще бъде избран новият български патриарх
София, 24 февруари 2013 г. /БТА/ С бяла на цвят бюлетина, на която отгоре ще е официалният знак на Светия синод на БПЦ, днес ще бъде избран новият български патриарх на църковния избирателен събор. В бюлетината ще са отпечатани имената на тримата кандидати за патриарх, като всеки от делегатите при гласуването ще огради с кръгче избрания от него кандидат.
На 15 и 16 февруари Светият синод на БПЦ, след много трудни гласувания – в 26 тура, избра тримата кандидати за патриарх – Старозагорския митрополит Галактион, Русенския митрополит Неофит и Ловчанския митрополит Гавриил. Митрополит Галактион беше избран на 15 февруари с 10 гласа от Синода, а митрополитите Неофит и Гавриил – на 16 февруари, с девет гласа.
Жалба срещу каноничността на избора внесоха във Върховния административен съд четири физически лица, сред които свещеникът Димитър Амбарев и Хайгашод Агасян. ВАС остави без разглеждане жалбата, защото според съда решението на Светия синод, а и Законът за вероизповеданията не дават право на съдебната власт да осъществява контрол върху решенията на Синода. Съдебният състав се позова на Конституцията, според която религиозните институции са отделени от държавата. Така ВАС реши, че жалбата срещу избора, направен на 15 и 16 февруари от Светия синод, няма как да възпрепятства избора на патриарх на 24 февруари.
В Патриаршеския избирателен събор с глас имат право да участват 142-ма делегати – 14 митрополити, 19 епископи, 48 свещенослужители, 13 монаси, 11 монахини, 32-ма миряни, трима представители на трите големи ставропигиални манастири – Рилски, Бачковски и Троянски, и двама представители на Софийската и на Пловдивската духовна семинария.
Очаква се на събора заради заболяване да не участва Западноевропейският митрополит Симеон. Вчера стана ясно също, че Старозагорският митрополит Галактион, един от кандидатите за патриарх, бил болен от бронхопневмония и вероятно също няма да дойде на събора. Ако митрополит Галактион не дойде, това не представлява проблем за избора, защото тримата кандидати няма да представят пред делегатите платформи, коментира вчера за БТА богословът проф. Иван Желев. Той отбеляза, че само, ако Старозагорският митрополит бъде избран за патриах, ще трябва да присъства на интронизацията му в патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“.
Съборът ще бъде открит сутринта с молебен в залата на БАН, като там ще бъде определено и Избирателното бюро. Според устава, когато не присъстват три четвърти от членовете на събора, откриването му се отлага с един час, след което Патриаршеският избирателен църковен събор се открива, ако присъстват повече от половината от всички делегати. Когато не се събере този кворум, Светият синод насрочва избора за следващия неделен ден.
След определянето на Избирателното бюро, делегатите на събора ще се отправят към Синодалната палата, където ще бъде гласуването за новия български патриарх. То ще е тайно – с бюлетини, които ще се пускат в изборна урна. Кандидатът, получил най-малко 2/3 от гласовете на присъстващите избиратели, се обявява от наместник-председателя на Синода за канонично и законно избран Български патриарх и Софийски митрополит. Когато никой от кандидатите не получи изискуемото мнозинство, изборът ще се повтори, като в него ще участват двамата, получили най-много гласове. За избран се обявява този, който е получил повечето гласове. При равни гласове гласуването се повтаря. За извършения избор се съставя Акт, който се вписва в кондиката на Светия синод и се подписва от Избирателното бюро и от членовете на събора. (…)
Предвижда се в 12:00 ч. новоизбраният патриарх, придружаван от епархийските митрополити и епископите на БПЦ-БП, с представители на духовенството, да се отправят в литийно шествие за патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“. Там до 13:20 ч. ще бъде прочетен Актът-изложение за избора и ще се извърши тържествената патриаршеска интронизация.
На новата зелена патриаршеска мантия са извезани инициалите „Б.П.“ – „Български патриарх“, а личната шивачка на покойния патриарх Максим е довършила бялото було /патриаршеската епанокамилавка/, с което новият патриарх ще размени патриаршеската корона в момента на своята интронизация, обясняват процедурата от Синода. Останалите патриаршески инсигнии – енголпията, нагръдният кръст и патриаршеският жезъл, ще бъдат поднесени на новоизбрания български патриарх от първия, втория и третия по старшинство епархийски митрополити на специално изграден подиум в храма „Св. Александър Невски.
Паралелно с патриаршеския избор, от сутринта в храма ще има и Света литургия, на която ще присъстват около 40-те гости от Поместните православни църкви. Сред тях са предстоятелят на Кипърската архиепископия – Негово Блаженство Хризостом Втори – архиепископ на Нова Юстиниана и на цял Кипър; на Чешката и Словашката митрополия – Негово Блаженство Христофор – архиепископ на Прага и митрополит на Чешките и Словашки земи, както и митрополити, епископи и други пратеници на останалите православни патриаршии, архиепископии и митрополии…
***
Русенският митрополит Неофит е новият патриарх на Българската православна църква
София, 24 февруари 2013 г. /БТА/ Русенският митрополит Неофит е новият патриарх на Българската православна църква, избран с 90 гласа от присъствалите 138 делегати на Патриаршеския избирателен събор.
Митрополит Неофит е роден на 15 октомври 1945 г. в София.
На 20 години завършва Софийската духовна семинария, а през 1971 г. – Духовната академия в София. Специализира в Москва, а след завръщането си преподава и ръководи студентския хор в Духовната академия. През 1975 г. е подстриган за монах от патриарх Максим в Троянския манастир.
В края на 1989 г. става ректор на Духовната академия, а през 1991 г. – пръв декан на възстановения през същата година Богословски факултет при Софийския университет „Св. Климент Охридски“. По-късно е главен секретар на Светия синод и председател на настоятелството на храм-паметника „Св. Александър Невски“.
През 1994 г. става митрополит на Доростолско-Червенската епархия, а когато тя е разделена на Русенска и Доростолска през 2001 г., Неофит става Русенски митрополит.
Митрополит Неофит е един от архиереите, за които Комисията по досиетата през януари 2012 г. обяви принадлежност към бившата Държавна сигурност. Досието му обаче е едно от „най-чистите“ – запазени са едва 16 листа, в които няма писмени сведения от владиката.
На решението на Комисията по досиетата Русенският митрополит Неофит реагира с притеснение, казвайки, че трудно понася положението, в което е поставен. „Никога не съм имал желание да злепоставя някого или да ползвам привилегиите на ДС“, заяви той тогава.
***
Започна интронизацията на новия български патриарх
София, 24 февруари 2013 г. /БТА/ Започна тържествената патриаршеска интронизация на новия български патриарх Неофит.
На церемонията присъстват духовници от кипърската, чешката и руската патриаршия, президентът Росен Плевнелиев, председателят на Народното събрание Цецка Цачева, Симеон Сакскобургготски, министрите в оставка Аню Ангелов, Лиляна Павлова, Николай Младенов, кметът на София Йорданка Фандъкова, лидерът на БСП Сергей Станишев, посланици и стотици граждани. (…)
На входа от към северната страна на храма – откъм ул. „Московска“ – има голяма видеостена, на която вярващите, които не могат да влязат в храма, могат да наблюдават интронизацията.
***
Новият патриарх помоли Господ да дари с щедрост българското паство
София, 24 февруари 2013 г. /БТА/ На интронизацията в храм „Св. Александър Невски“ новоизбраният български патриарх Неофит в словото си помоли Господ да дарува с щедрост българското паство. Той призова „Господ да го напътства в делата и да му даде разум“.
Въпреки мерките за сигурност, храмът е изпълнен с вярващи, дошли на интронизацията. Отвън има също много хора, които наблюдават на видеостена встъпването в длъжност на патриарх Неофит.
***
Коментари за избора могат да бъдат открити в емисията „Международна информация“:
Световните агенции за избирането на нов патриарх на Българската православна църква
София, 24 февруари 2013 г. /БТА/ Световните агенции отразяват избирането на Русенския митрополит Неофит за нов патриарх на Българската православна църква (БПЦ).
Американската Асошиейтед прес отбелязва, че 67-годишният Неофит е смятан за компромисен кандидат след борбата за власт в БПЦ за това кой ще наследи покойния патриарх Максим.
Ройтерс посочва, че новият глава на Църквата ще има задачата да възстанови репутацията й, накърнена от връзките й с бизнесмени и с тайната полиция на бившия комунистически режим. Русенският митрополит оглави БПЦ, която е на 1100 години и е преживяла векове на турско господство и десетилетия на комунизъм, точно когато България се е запътила към предсрочни парламентарни избори, след като правителството подаде оставка в сряда на фона на протести срещу цената на живота и корупцията, отбелязва агенцията.
Ройтерс пише, че доверието в Българската православна църква е било разклатено, след като през януари миналата година бе обявено, че 11 от нейните 15 митрополити са били агенти на комунистическата тайна полиция. Самият Неофит има досие в бившата Държавна сигурност, но то не съдържа написани от него доклади до ДС, добавя агенцията.
Германската агенция ДПА и френската Франс прес също отбелязват, че новият патриарх има досие в бившата комунистическа тайна полиция, но че то е почти празно и в него няма доноси за други хора.
Избирането за нов патриарх на Русенския митрополит, известен с теологичните си познания, скромно поведение и чудесен глас, бе приветствано от вярващите и анализаторите, които виждат в него достоен наследник на покойния патриарх Максим, посочва Ройтерс.
Агенцията отбелязва, че луксозният начин на живот на някои митрополити е разочаровал мнозина и че възстановяването на малко известната титла „архонт“, присъждана на бизнесмени след големи дарения, също е предизвикало недоволство.
Франс прес пише, че новият български патриарх ще бъде подложен на нарастващ натиск от страна на бизнесмени, които искат да се месят в делата на Църквата, за да извлекат полза от поземлените й имоти. Новобогаташи, които търсят почит, започнаха да проявяват религиозно усърдие в България, където православното християнство се възражда след края на комунизма, посочва френската агенция. Цитирано е неотдавнашно проучване на „Галъп“ , според което 48 процента от българите упрекват Църквата за тесните й връзки с бизнес средите, а 31 процента съжаляват, че тя не е близо до ежедневните проблеми на хората.
АФП отбелязва още, че някои свещеници реформатори критикуват БПЦ, че мълчаливо се е съобразявала с комунистическия режим, който на свой ред я е толерирал, въпреки че е насърчавал атеизма.
Руската агенция ИТАР-ТАСС отразява подробно избирането на нов патриарх на България. Тя цитира думите на президента Росен Плевнелиев, че такъв избор се прави за първи път в съвременната демократична история на страната.
Световните агенции припомнят, че православието е официалната религия в България и е изповядвана от над 80 процента от населението.
***
Москва, 25 февруари 2013 г. /БТА/ В България избраха русенския митрополит Неофит за нов патриарх на Българската православна църква. Малко по-рано след масови протести подаде оставка правителството на Бойко Борисов. В началото на годината в страната имаше премиер, но не и патриарх след кончината на предишния патриарх Максим, сега е обратното, пише в сайта си „Гласът на Русия“.
Църквата имаше нужда от пастир, който на първо място да има духовен авторитет сред вярващите. Такъв авторитет имаше покойният патриарх Максим, който не остави след себе си никакви имоти или банкови сметки, а книги и часовник марка „Лъч“, отбелязва „Гласът на Русия“.
В условия на морално похабяване на политиците Църквата може да помогне за успокояването на обществото, макар и възможностите й да са обективно ограничени. Като нравствена сила тя не решава икономически задачи – с тях трябва да се занимаят политическите дейци, които ще получат подкрепата на населението на предстоящите избори, смята „Гласът на Русия”…
