През 1922 година земеделският лидер и министър-председател Александър Стамболийски посочва, младият тогава инженер-арихтект Лазар Парашкеванов за автор, архитект-проектант и главен изпълнител на замисления строеж на Централен дом на БЗНС. Убийството на премиера осуетява всичко, но през 1947 година идеята е възкресена и отново поверена на същия автор. Тренът се намира на наклонена местност между улиците“Врабча“, „Ръковски“, „Париж“ и булевард „Дондуков“, но Лазар Парашкеванов работи така, че при всяка пречка става по-изобретателен и търпелив в очакване на звездния си час в дома на земеделците, за първи път Софийската опера намира убежище, в което е установена и до днес.
Строителят е роден на 20.09.1890 година в село Хотница. „В началото на 20-те години, след дипломирането си в Прага по специалностите „Строително инженерство“ и „Арихитектура“, Лазар Парашкеванов подобно на повечето патриотично настроени българи, следвали в странство, бърза да се завърне в Отечеството. Желанието му е час по-скоро да се включи във всенародния поход за съживяване на страната. След катастрофичните войни и да отдаде преди всички силите си и знанията си за изграждане на София като модерен и европейски град.“, пише през 2001 внучката Рада Бакалова – Седлоева. В книгата „Дядо ми Лазар Парашкеванов и неговите сбъднати мечти“, че приятелството му със Александър Стамболийски датира от 1908 година, тъкмо Стамболийски му дава картбланш да приложи наученото за застояване на столичния град. Задъхан от вълните с бежански преселници.
„По същото време дядо ми се залавя със електрифицирането на София, която с настъпването на вечерта потъвала в непрегледен мрак. Той научава, че започналото някога, през 1892 година, строителство на електрическа юзина край село Бояна, софийско така и останал недовършен. След бързи проучвания пред Общинския съвет, той възобновява изоставения строеж и точно на определеното място издига нова електрическа централа. За Нова година и Коледа, след монтиране на турбините през есента на 1922, модерна за времето си централа залива София и софийските жилища с бленувана от всички светлина.“, пише още внучката.
Освен родоначалник на коопертивното строене и живеене на Балканите, Парашкеванов се свързва с градежа на стадион Герена, Националната опера и домът на БЗНС. С мавзолея Костница на Стамболийски.
До края на дните си Лазар Прашкеванов (почива на 01.10.1977 година) отдава умения и усилия за проектиране на нови и модерни административни сгради, училища, къщи. Повечето в този финален период са извън пределите на София с изключения на жилищна кооперация за нуждите на БЗНС, разположена на улица „Иван Вазов“, на същото място до смъртта ѝ се намира жилището на режисьорката Васа Ганчева. дъщеря на земеделския активист Лалю Ганчев, пише в. „Уикенд“.
