На 15 октомври 1909 година по време на втората редовна сесия в Народното събрание избухва скандал. В него участват известни личности като – Христо Славейков, Александър Стамболийски, Михаил Такев и други. В качеството си на министър на вътрешните работи, Такев забранява на журналистите на посещават бюфета на Народното събрание. Обяснението му пред депутатите е, че журналистите са превърнали заведението в кръчма и пият на воля бира, ракия, кафета и ядат и кюфтета.
„Всеки, който има гащи, нека дращи“, казва хапливо министърът на вътрешните работи, но вестникарите не бива да пречат на депутатите да си почиват и да се хранят.
Срещу Такев пръв взема думата Александър Стамболийски и водач на БЗНС. Стамболийски се дразни от заповедта на Такев и възкликва, че не бива да не се разрошва на журналистите да пият и ядат за жълти стотинки, дори и да е на аванта. Една ракия от 100 грама струва 30 стотинки, голямата халба бира 15 стотинки, джезве кафе 7 стотинки и кюфтето е 22 стотинки.
„10 кюфтета да изяде някой вестникар и да ги полее с халба бира, голяма работа ще стане, муха ще ухапе бюджета на Народното събрание“, иронично се провиква земеделският водач.
Подкрепя го и неговият приятел и сподвижник Александър Христов, който по-късно става министър на земеделието в правителството му. Христов е разочарован от управлението на Демократическата партия, която според него няма нищо общо с демокрацията.
Изказванията на двамата Александровци са освиркани от представителите на мнозинството. Н. Чолаков, депутат от Демократическата партия, застава на страна на Михаил Такев и яростно възкликва:
„Жълти, жълти стотинки, ама народни. Като станат журналистите депутати тогава да се хранят евтино в бюфета. Иначе за тях важи смешната песничка: „Горе на Балкана бие барабана, долу в дерето се пече кюфтето. Дядо попе, кажи на детето да не яде кюфтето, че ще му се пръсне шкембето!“.
Изказването на Чолаков предизвиква смях в залата. Царибродският народен представител Емануил Начев скача от мястото си и иска разяснение от Такев: „С какво му пречат журналистите“
Никой обаче не го чува, за това председателя на Народното събрание дава думата на Александър Стамболийски. В речта си земеделският водач изтъква, че в нашата политическа история сме имали много реакционни правителства, но те никога не са посягали да изпъдят представители на печата. Стамболийски подчертава, че искреное се е радвал, когато през 1907 година идва Демократическата партия. Особено е бил щастлив, когато господин Михаил Такев е поканил вестникарите и им е дал да разберат, че управлението на кабинета ще бъде прозрачно и че настава нова ера за печата. Само след две години същият министър титулува целия български печат „булеварден“.
„Нашият печат е лош, защото е лошо обществото, защото още обществото не цени добрият печат. Напротив ние ще го подобрим, когато му даваме възможност заедно с нас и той да работи и искаме от него да бъде добросъвестен, признава Стамболийски.
Земеделският водач е прекъснат от Христо Славейков, тъй като не говори по същество. В залата привържениците на Стамболийски започват да освиркват председателя на Народното събрание. Тогава Славейков се обръща с думите: „Прав е Такев. В бюфета не можеш да понюхаш!“. Без да му е дадена думата водачът на земеделците казва от място високо и непоколебимо: „Там в бюфета, са народните представители и журналистите имат право да дохождат в него±!“. След него депутатът Н. Чолаков скача бързо и извиква: Нямат право!“.
В това време Стамболийски се обръща към Славейков и казва, че чака обяснението на вътрешния министър. Другият земеделец Александър Христов също изрича бързешката: „Такев до кога ще мълчи. Не виждали, че по този начин в залата изчезнаха и кореспондентите на чуждите вестници! След като няма с какво да се подкрепят в почивките, как могат да издържат? Навън всичко е много скъпо. Де илия на кирия да работят пък и да харчат по съседните на Народното събрание кръчми парите си! Значи ние ще пием и ще ядем, а вестникарите вън! Срамота, голяма срамота!“.
Председателя на Народното събрание се намесва отново, като пояснява: „Аз имам да обясня на господа депутатите, че господа кореспондентите никога не са били изпъждани от тази сграда, както твърди господин Стамболийски, но входът в бюфета им е забранен!“.
„Зашо?“ – пита го земеделският водач
Христо Славейков се ядосва на Стамболийски и му обяснява зачервен, че в никой парламент бюфетите не са отворени за другиго освен за депутатите. „Улеснението, което направихме за журналистите, трябва напълно да ги удовлетвори“, споделя синът на дядо Славейков. „Те искаха да си почиват, защото се уморяват, Аз им отредих стая за това. Казаха, че са били лишени от телефон, заповядах да се постави такъв, даже турих на тяхно разположение един разсилен, който всякога да им услужва. Да им носи против умората по кафенце от бюфета, но те да не стъпват там, ако искат да се срещнат с някой депутат чрез този разсилен ще го повикат и депутатът ще отиде при тях. По-големи улеснения от тези не съществуват. Тъй стои работата!“, непреклонен е председателят.
Разгневен, че министър Такев все още мълчи, Александър Христов обвинява демократите, че са виновни за посегателствата върху правата на журналистите.
Той ги съветва да построят една къщичка до Народното събрание, в която да стоят кореспонденти и репортери без да припарват до депутати и бюфет.
Александър Стамболийски, депутат и фактическият водач на БЗНС, отново възкликва, че не бива да се пречи на журналистите да пият и ядат за жълти стотинки.
Накрая приятелят на Алеко Константинов Михаил Такев, който е в една кола с него, когато Щастливецът е убит от наемни взема думата.
Видимо министърът на вътрешните работи не изглежда притеснен, но речта му издава неговата неспокойна душа. Той протестира, че питането на Стамболийски и неговите приятели от левицата е отправено неправилно към него. Такев заявява, че никога не е гонил журналистите и винаги е бил за свободата на словото.
„В затвор съм лежал за тази свобода, но не съм отстъпвал от този принцип и съм готов и утре да вляза в затвора, за да отстоя тази свобода! Но от свободата на печатното слово, до присъствието в бюфета и тъпченето с кафета и кюфтета, ооо, разликата е от тук до небето. Аз посетих парламентите на целия континент и в Лондон, и в Париж, и във Виена, аз нейде не видях ложата на кореспондентите да стои зад гърба на депутатите, там хе-е-е, нейде по кюшетата, заявява министърът.
К. Мирски привърженик на Стамболийски, прекъсва министъра с настояването: „Кажете в бюфетите какво сте видели?“.
Нервите на Такев не издържат и той гневно изрича: „Бъдете търпелив, господин Мириски, никъде не видях храненето на аванта да е издигнато в такъв култ и да се тъпче за жълти стотинки така, както в българския парламент!“.
Според Такев замаяни от Алкохолните пари, нашите газетари убиват авторитета на българското печатно слово. Според него никой не вярва вече на нашия печат. И той моли газетарите да пишат в своите вестници следното: „Български народе, председателството на българския парламент не ни пуща да отиваме в бюфета да пием евтино вино или ракия, ами иска да си гледаме работата!“.
Министърът на вътрешните работи е уверен, че народът ще му ръкопляска за това, че е прекъснал моабетите на журналистите. „В София има 500 кафенета, там намерете депутата, направете му интервю, почерпете се, но не в бюфета на Народното събрание“, призовава той.
С мярката, което председателството взема според Такев, то постъпва така, както се постъпва в парламентите на цивилизована Европа. Министърът разказва пред депутатите какво му се е случило, когато е искал да влезе в парламента в Лондон: „Мене се отговори: Само под едно условие да дойде Вашият дипломатически агент да се разпише на два тефтера, да гарантира за мене, че съм порядъчен човек, та да мога да посетя парламента. Отидохме с господин Цоков, разписа се на два регистъра и тогава ме пуснаха да се кача горе, там горе в галерията. Казах му: „Можем ли да отидем в бюфета да видим как се хранят тия хора, какво правят? Никой там не може да припари. Там е свещено и неприкосновено място, там само сенаторите и представители на Долната камара могат да влязат. Това беше, което видях в Лондон“, казва Такев.
Той отново противопоставя бюфета на българския парламент на европейските парламенти. „Нашият бюфет се беше преобърнал в една кръчма, в едно сборище на ненаситници. За това одобрявам мярката, която господин председателя е взел“, заключава той. Министърът на вътрешните работи декларира, че докато Демократическата партия е на власт, в бюфета ще влизат само депутатите, и то за малко, колкото да си починат и да подкрепят уморената си физика.
Автор: Марина Алекова/ в. „Уикенд“
