Провали се вторият опит да бъде конституирано 51-ото народно събрание и депутатите най-сетне да заработят. От бързината, с която ще променят няколко закона зависи дали България ще загуби безвъзвратно милиарди евро по Плана за възстановяване и устойчивост. Но докато те се събират за кратко, колкото за пореден път да си кажат защо лидерите им не могат да работят заедно, заплатите им не спират да растат, а с тях и тези на изпълнителната власт. 7080 лв. става основната депутатска заплата.
В същото време средната заплата у нас за първи път намалява на тримесечна база, показват последните данни на националната статистика, пише „24 часа„.
Народните представители в 51-ия парламент, които и в сряда не си избраха председател, ще получават по-високо възнаграждение от предшествениците си. Новите пари ще вземат със заплатите за ноември.
Разминаването в тенденциите за властта и останалите работещи се получава, защото заплатите на депутати, министри, президент, премиер и други управленци се определят на базата на средното заплащане в обществения сектор.
Депутатската заплата е три пъти средната и се променя, когато излязат данните за съответното тримесечие. Така от този месец основната заплата на депутата става 7080 лв. Понеже всеки народен представител е и член на комисия, получава 15% отгоре. Това прави месечно възнаграждение от 8142 лева.
А към тази сума всички получават и добавка за стаж, която е 1% за всяка прослужена година. Тоест един депутат с 20 г. трудов стаж и председател на комисия ще получава вече 10 195 лв.
За научно звание, например доктор, му се полагат още 5% отгоре. Изобщо не смятаме сумата от 4436 лв. месечно за сътрудници, безплатния транспорт и останалите по-малки привилегии.
Председателите на комисии и парламентарни групи вземат още 5% отгоре. Шефът на парламента получава с 55% повече от основната депутатска заплата, също както и министър-председателят. При тези сметки техните възнаграждения отиват към 10 974 лв., и то без да смятаме добавките им за трудов стаж и останалите.
Заместник-председателите на парламента са с 50% над основната депутатска заплата. Президентът взема удвоена депутатска заплата, т.е. 14 160 лв. Като бивш военен за Румен Радев добавката за стаж е по 1,4% за всяка година. Така при 20 г. служба в армията трябва да получава с 28% отгоре и заплатата му отива към 18 124 лв.
Средната за България в края на третото тримесечие обаче намалява с 0,9 на сто в сравнение с второто, а годишният ръст, който се движеше около 17%, се е свил до 13,8%. Това показват данните на Националния статистически институт (НСИ), публикувани в четвъртък.
Намаление на средната заплата като това за третото тримесечие на 2024-а се случва рядко. За последен път такъв тренд имаше в отделни тримесечия между 2021 и 2022 г., но все пак инфлацията тогава принуди работодателите да вдигат заплатите и на годишна база се стигна дори до ръст от 17-20%.
Сега инфлацията се укроти, а годишното нарастване на средната заплата се е свило до 13,8%.
Този тренд обаче не засяга всички дейности. Например в търговията с недвижими имоти има 23,5% годишен ръст на заплатите, а в хотелиерството и ресторантьорството – 18,2%. В добивната промишленост има годишен спад, но незначителен. Безспорно в цялата икономика се забелязва значително укротяване на ръста на заплати. Сред основните причини е фактът, че инфлацията се завърна на почти традиционните си равнища.
Ако тенденцията се задържи, вероятно ще спре чувствителното увеличение на минималната работна заплата у нас, която вече се определя като 50% от средната. Според действащата методика размерът ѝ се изчислява за началото на всяка календарна година.
Паралелно с намаляването на средната заплата през третото тримесечие се забелязва и спад на заетостта. Това обаче е по-скоро сезонно явление, защото най-голямото намаление на броя на заетите се наблюдава в ресторантьорството, хотелиерството, селското стопанство и развлеченията – все дейности, пряко обвързани с активния летен сезон.
Най-висока средна заплата у нас продължават да получават в IT сектора – тя е 5127 лв. месечно и намалява леко в сравнение с второто тримесечие, когато беше 5164 лв. Следват финансите и застраховането с 3260 лв. средна месечна заплата, но и там има леко намаление.
А в хотелиерството и ресторантьорството, където за същия период има леко увеличение, средната заплата продължава да е най-ниската – 1495 лв.
