Истината е въпрос на гледна точка. Това удобно клише често ни бива представяно като абсурдно оправдание за реалността в медийната среда у нас, където през последните години цензурата беше брутално изместена от автоцензурата. Вътрешните проблеми в Движението за права и свободи (ДПС) изведоха отново на дневен ред темата със свободата на словото и медийната пропаганда. За разлика от представянето на драматичните съ в основните медии, реалността се оказва далеч по-сложна и изкривена от умишлено манипулиране на истината.
Машината на омразата
Въпреки че Делян Пеевски безспорно е един от най-маргинализираните фигури в българската политика, е важно да се запитаме защо това е така. Истории за зловещия „октопод“, поглъщащ държавата и тези, че Пеевски е човекът, дърпащ конците, са създавани целенасочено. Тази картина обаче до голяма степен е конструкция на дълбоката държава, представлявана от олигарха Иво Прокопиев и неговия кръг „Капитал“. Именно техните лобистки връзки в САЩ доведоха до въвеждането на санкциите по закона „Магнитски“ срещу Пеевски. Повтарянето на този негативен наратив, чрез медиите и други канали, създава ефекта на „повтаряната лъжа,“ при който често повторената лъжа започва да се възприема като истина от населението, независимо от липсата на факти. Това явление е характерно и за ситуацията с президента Доналд Тръмп, който също е обект на множество правни разследвания — 91 дела срещу него, вследствие на подобни тактики за дискредитация от страна на дълбоката държава и медиите.
Прокопиев не само създаде този негативен образ, но той вече се използва активно и от други играчи на българската политическа сцена. Президентът Румен Радев, кръгът около Ахмед Доган и всички олигарси, контролиращи мафиотските структури в страната, се възползват от този негативен наратив, за да укрепят своите позиции и да отслабят Пеевски. Те използват изграденото негативно мнение, за да подкопаят неговата роля и влияние, като манипулират общественото съзнание и засилват усещането за „чудовище“, което Пеевски не е.
Манипулативните тактики на дълбоката държава
Дълбоката държава използва различни психологически техники, за да манипулира общественото мнение и да дискредитира своите опоненти. Една от тези техники е „обратната психология“ – когато медиите представят дадена личност в изключително негативна светлина, те предизвикват подсъзнателна симпатия у част от публиката. Друга техника е „психологическа проекция“, при която обвиняват своите опоненти в греховете и слабостите, които всъщност те самите притежават. Тези техники не само че подкопават общественото доверие в определени личности, но също така отклоняват вниманието от истинските проблеми.
Какво пропуснахме
Докато беше просто депутат, Пеевски понасяше постоянни атаки от кръга на Прокопиев, от Румен Радев и хората около него, както и от новосъздадената партия „Продължаваме Промяната“, която използва анти-Пеевски пропаганда, за да набере популярност. Техните изборни кампании бяха базирани на изкуствено създадена омраза срещу него. Това явление може да се обясни чрез психологическата терминология, особено с използването на проекция и изкупителна жертва като манипулативни техники. Тези механизми са класически примери за психологическо манипулиране, при които вината и отговорността се прехвърлят на едно лице или група, за да се отклони вниманието от собствените провали и злоупотреби на манипулаторите.
Чистката (храни куче да те лае)
Докато Пеевски беше на разположение на цялата структура на ДПС и се занимаваше с техните проблеми, всички бяха доволни. По време на едни от последните парламентарни избори, всяка структура на ДПС номинира Пеевски за водач на своята листа, което е доказателство за неговата незаменима роля в партията. Няма как да се пропусне и фактът, че народните представители от движението, кметовете и структурите на партията с нетърпение го очакваха във всеки един български град и гордо позираха за снимка с него. Неговите стратегически умения и медийна опитност го направиха значима сила в българската политика, променяйки политическия пейзаж и осигурявайки позицията на ДПС като втора по големина партия в България.
Проактивната законодателна дейност на Пеевски в 49-ото Народно събрание е особено впечатляваща. Той играе ключова роля в прокарването на съдебни реформи, подкрепата за Украйна и прилагането на санкциите на ЕС срещу Русия. Неговото участие в изменението на Закона за насърчаване на инвестициите с цел контрол на преките чуждестранни инвестиции показва ангажираността му към националната сигурност и икономическата стабилност.
Не трябва да се подценява и неговата ключова роля в отпускането на 1 милиард лева на българските общини за реализирането на ключови проекти. Предложение, което беше подкрепено с мнозинство и от останалите политически формации, като не малка част от проектите на кметовете вече са стартирали работа. В последните седмици не спират да валят и благодарности от жителите на градове и села в региони, традиционно гласуващи за ДПС. Най-актуален пример са хората от Белица, които благодариха на Делян Пеевски, че е успял за няколко месеца да им реши проблем с пътя, за който чакат повече от 30 години.
Всичко това се случва в момент, в който Пеевски реши да прочисти партията от паразитните елементи. Тази чистка бе насочена към местните лидери и координатори, които се бяха превърнали във феодални лордове, и към депутатите, които действаха като техни брокери. Това не беше просто вътрешнопартиен въпрос, а опит да се освободи партията от нейното изолирано минало, като се разшири нейното влияние и ефективност. Динамичният и креативен подход на Пеевски целеше не само да възроди ДПС, но и да допринесе за по-жизнена и отзивчива политическа среда в България.
Несъмнено в ДПС се зароди страх от свръхактивността на Пеевски и желанието му да работи качествено. В момента, когато той прекъсна потока от ползи към старите властови брокери, те се обърнаха срещу него, въпреки че по-рано го възхваляваха като най-ценния актив на партията. Същите хора, които търсеха неговото мнение и жадуваха за контакт с него, сега го възприемат като заплаха за техните установени интереси.
Новото начало
Апетитите на Ахмед Доган, Рамадан Аталай и Джевдет Чакъров да монополизират енергетиката, земеделието и други индустрии в България не са тайна. Сега те се опитват да спрат енергията на Пеевски за ново начало. Това ново начало представлява война срещу старите управници и олигарси, които са монополизирали бизнес средата и възпрепятстват развитието на младите хора в България. Това е призив за разрушаване на корумпирания модел, който е принудил стотици хиляди да емигрират от страната ни.
Това е борба за освобождаване от хватката на старата мафия и създаване на една по-свободна и справедлива България. Пеевски, със своята нова роля и активност, символизира тази борба.
Време е да отворим очите си
Всъщност това начало можеше да започне много по-рано, ако Пеевски беше станал председател на ДАНС. Чистката, която в момента извършва в ДПС, би изглеждала като детска игра в сравнение с реформите, които можеше да въведе като ръководител на ДАНС.
Истинските врагове не са Пеевски или Тръмп, а старите управници на политическата и икономическа елита, които искат да запазят своята хватка върху властта и ресурсите на страната. Това са хора, които се страхуват от промяната, защото тя застрашава техните привилегии и безнаказаност. Те се опитват да запазят статуквото, като дискредитират и атакуват тези, които се осмеляват да се изправят срещу тях.
Новото начало, което Пеевски иска да въведе, е и война срещу старите мафиотски мрежи, които държат страната в хватка. Тези мрежи, водени от кръга около Ахмед Доган и други олигарси, не искат промяна. Те искат да продължат да манипулират политическата система и да запазят своето влияние. Те се опитват да запазят модела на управление, в който техните интереси са над всичко останало. Но това време изтича. Време е за промяна и новото начало е единственият път напред.
