На 26 октомври 2025 г. България официално ще премине от лятно към астрономическо (зимно) часово време. В 04:00 ч. сутринта в неделя стрелките на часовниците ще бъдат върнати с един час назад – към 03:00 ч. Това означава, че нощта ще бъде с един час по-дълга и ще спим с час повече.
Промяната е в изпълнение на Директива на Европейския парламент и на Съвета на Европейския съюз от 19 януари 2021 г., припомнят от институцията. Смяната на часовото време на зимно и лятно е регламентирано с Постановление на Министерския съвет от 13 март 1997 г. Съгласно постановлението всяка година в нощта срещу последната неделя на октомври се въвежда зимно часово време, като часовниците се преместват с един час назад, а в последната неделя на март се преминава към лятно часово време, като часовниците се преместват с един час напред.
Какво представлява смяната на времето?
Смяната между лятно и зимно часово време цели по-добро използване на дневната светлина. През пролетта часовниците се местят с час напред, за да се стъмва по-късно, докато през есента се връщат с час назад, за да се съобразят със зимния светлинен ден. Зимното часово време е реалното, астрономическо време, съответстващо на часовия пояс, в който се намира страната – в случая UTC+2 за България.
Смяната на времето в ЕС – ще продължи ли?
През последните години Европейският съюз обсъжда възможността за премахване на сезонната смяна на часовото време. Въпреки че Европейският парламент одобри предложение за край на практиката още през 2019 г., конкретно решение кога и дали да бъде прекратена смяната на времето все още не е прието на ниво Съвет на ЕС. Затова и през 2025 г. промяната на времето остава в сила и ще бъде осъществена както обикновено.
Какво да очакваме след смяната?
► Сутрин ще се съмва по-рано;
► Вечер ще се стъмва по-рано;
► Възможни са временни физиологични и психологически промени при някои хора, свързани с адаптацията;
Как да се настроим за смяната на времето?
Смяната на часовника назад обикновено се възприема по-лесно от пролетната (когато губим 1 час сън). Но дори и тогава, организмът може да има нужда от няколко дни до седмица, за да се адаптира.
Как може да си помогнете:
♦ Подгответе се предварително – в дните преди смяната, започнете да си лягате и ставате по 10–15 минути по-рано. Така до събота ще сте „наваксали“ и организмът ще премине по-плавно към новото време.
♦ Излагайте се на дневна светлина сутрин – това е най-силният регулатор на биологичния часовник. Излезте навън сутрин, дори за кратка разходка — това „казва“ на тялото ви, че денят е започнал. Избягвайте силна изкуствена светлина вечер, особено от екрани.
♦ Изградете постоянен режим на сън – лягайте си и ставайте по едно и също време, дори през уикенда. Това помага на вътрешния ви часовник да се стабилизира.
♦ Намалете стреса и кофеина – избягвайте кафето следобед и тежка храна вечер. Опитайте с лека физическа активност през деня и релаксация преди сън — топъл душ, четене, тиха музика.
♦ Настройте устройствата си – смарт устройствата (телефони, компютри) обикновено се пренастройват автоматично. Но ръчните часовници, будилниците и електронни уреди може да се нуждаят от ръчна корекция. Направете това преди лягане в събота, за да не се объркате сутринта в неделя.
♦ Особено внимание за: деца – по-чувствителни към промени в рутината; възрастни хора – биологичният им часовник се адаптира по-бавно; хора с хронични заболявания или психически натоварване – при тях дори малка промяна може да усили симптоми като безсъние, умора или тревожност.
Адаптацията обикновено отнема от 2 до 5 дни. Ако имате стабилен режим и спазвате съветите по-горе, ще се настроите почти безпроблемно.
