Най-богата остава столицата, въпреки че дялът на София в националната намалява с два процента. Това показва последното проучване на Института за пазарна икономика. Тежестта на столицата се понижава до 41%. На второ и трето място са Пловдив и Стара Загора с над 6%. Област Видин остава единствената областна икономика с обем под 1 милиард лева. София е водач и в класацията за средна стойност на брутния вътрешен продукт на глава от населението. За столицата над 50 хиляди лева на глава на населението, в други 6 области – над 20 хиляди лева. Какво означава тези данни?
Темповете на ръст в регионите в страната са неравномерни. Областите – лидери стават все по – силно икономически развити, а изоставащите – растат по-бавно. Причината е, че силните области имат висок дял на услуги с добавена стойност и развита индустрия. Притеснително е, че ножицата в стандарта на живот се отваря все повече между богати и бедни области, коментират от ИПИ.
Зорница Славова, старши икономист в Институтът за пазарна икономика: „Виждаме ръст при почти всички области, но и разликите между тях също се увеличават. Виждаме освен Северозападът сега като слабо развити излизат и някои области в Североизточна България – Търговище, Разград и там вече са по-дълбоки, слабата свързаност инфраструктура и по-ниско образованото население и по-слабата икономическа и инвестиционна активност. Виждаме, че инвестициите като цяло са основно съсредоточени в столицата, София – област в южната част на страната по протежението на Тракия, от София през Пловдив, Стара Загора до Бургас и Варна – традиционно силен икономически център. Виждаме разлики в образованието, инвестициите, инфраструктурата и населението. В много места населението е застаряващо и дори да има икономически подем работната сила недостига“.
Въпреки близостта си до София, Кюстендилска област е една от най – бавно развиващите се области в страната. Характерно за нея е бързото застаряване на населението и по-ниския брой на хората в трудоспособна възраст.
Сашо Симеонов е пенсионер от Бобов дол. Получава средна пенсия и за да закърпи бюджета допълнително работи.
Сашо Симеонов, работещ пенсионер: „Болшинството от тези, които са от Благоевград, Дупница, Кюстендил, Перник, пътуват за София. Всичко е съсредоточено в София“.
Средната брутна заплата в областта е около 1 500 лв. Луиза Чилингирова работи в търговска фирма в Дупница и получава по-ниска от средната заплата.
„Тази сума не е достатъчна за стандарта на живот и цените в магазините, но районът ни е такъв, че повечето хора се задоволяват с тази сума“.
„Фармацевтичния завод – там, ако отидат млади, но повечето вече наемат химици с висше образование“.
„Тук почти всички са на минимална работна заплата“.
Разказва, че няма много опции за работа в града. За бюджета на семейството се грижи основно мъжът й. Развитието на областта зависи от двустранните отношенията между България и Северна Македония.
Адриан Николов, старши икономист в Институт за пазарна икономика: „Техният шанс да успяват да привличат инвестиции, да привличат млади хора е все по-малък с това разтваряне на ножицата, тъй като изборът между София и всички големи градове ще става все по-ясен в близко бъдеще“.
„През последните години е една от най-икономически бавно развиващите се области, второ демографията застарява доста по-бързо, населението в трудоспособна възраст е доста ниско, а образователната структура не е благоприятна. Ние видяхме енергиен бонус на местната икономика през 2022 г., но най-вероятно със свиващата се динамика на енергийните пазари през 2023-24 г. ще видим ново забавяне в развитието на района. Там отношенията между Северна Македония са много интересни, тъй като говорим за коридор №8, за изграждането на железници, на пътища, които да свързват Северна Македония с България и това е сериозен потенциал за икономически растеж в района, стига да има сериозна политическа воля, там вече са намесени международна политика, ЕС, но и близостта със София, тъй като Кюстендил благодарение на по-добрата инфраструктура се превръща все повече в спалня за работници, за хора, които работят в София и близките региони“.
Областите попадащи в Югозападния регион за планиране са ощетени и от групирането им със столицата.
Като пример от ИПИ посочват ограничаването на възможностите за кохезионно съфинансиране.
Адриан Николов, старши икономист в Институт за пазарна икономика: „София вече е много развит регион, с голям местен бюджет, да не говорим, че част от големите инфраструктурни проекти като метрото са приключени и в този смисъл насочването на повече средства към малките региони, към изоставащите е в национален интерес“.
Два региона не отговарят на изискванията за поне 800 хил. души, а в трети тенденцията е също да спре да ги покрива, сигнализират от ИПИ. И препоръчват ново райониране, което да допринесе за справедливо разпределяне на кохезионните фондове и по-бързо икономическо развитие.
