Несъмнено княз Стефан Богориди е един от най-достойните българи в историята ни. Именно благодарение на неговата воля, желание и финансова подкрепа, съществува т.нар. Желязна църква в Истанбул. Във връзка с откриването на храма в най-големия турски град след дълги години на реставрация, бяха изписани много текстове, свързани със строителството му. Малко внимание обаче се обърна на драматичния му живот и аристократична фамилия, чиито потомци са известни в цяла Европа.
Съдбата му и тази на наследниците му може да послужи за интересен сценарий за филм, но уви, никой досега от родните ни интелектуалци не го е направил.
Стефан (1770 – 1859) роден като Стойко Цонков Стойков, е внук на Софроний Врачански (1739 – 1813) с мирското име поп Стойко Владиславов, който прави два преписа на „История славяноболгарская“ от Паисий Хилендарски.
След Паисий Софроний е втората ключова фигура на ранното българско Възраждане. Врачански и Ганка имат пет деца: Гана, Цонко, Владислав, Мария и Ганка. Наследниците на сина му Цонко са Стефан и Атанас (1788 – 1826), за които Софроний Врачански полага големи грижи за тяхното възпитание и обучение.
Стойко, бъдещият Стефан израства като висш османски държавник, благодарение на натрупаните си знания и на своята дипломатичност. Името Богориди е дадено на него и на брат му Атанас в чест на княз Борис I Кръстител, известен и като Богорис.
Като дете и като юноша той следва съветите на дядо си – да върви срещу трудностите с определена цел – да израсне в тогавашното висше общество, но никога да не забравя откъде са неговите корени.
През 1799 г. министърът на външните дела Ибрахим ефенди го препоръчва на управителя на Молдова Скарлат Калимахи. Управителят назначава Стефан Богориди за градоначалник на Галац. Тогава българинът се жени за гъркинята Ралу Сканави, чиито родители са родом от остров Хиос. Баща й е банкер в Цариград и управлява съкровището на майката на султана. След гръцкото въстание „Фелики Етерия“ през 1821 г. Стефан Богориди се връща в Цариград с жена си. по-късно му се раждат Янко, Александър, Ана, Хариклия и Мария.
Настъпва Руско-турската война (1828 – 1829) и последвалият я Одрински мирен договор. Тогава Стефан Богориди оглавява османската делегация в Санкт Петербург, която трябва да уреди спортните въпроси с Русия. той се справя успешно с мисията и печели доверието на султан Махмуд II, който го назначава за свой съветник цели 30 години.
През 1930 г. няколко видни букурещки българи – Васил Ненович, Иван Селимински, Михаил Кифалов и д-р Никола Пиколо изработват проект за автономно българско княжество в Добруджа. За негов княз те предлагат Стефан Богориди. Внукът на Софроний Врачански прави опит да представи проекта пред турските власти, но без успех. През 1850 г. след масовото селско въстание във Видинско, Белоградчишко, Кулско и Ломско, породено от неприлагането на аграрната реформа в този край, Високата порта под влиянието на княз Стефан
Богориди извършва административна реформа, като оформя нова административна област от трите въстанали области. Започва прилагането на аграрната реформа, като българите имат възможност да получават земя.
През август 1849 г. Стефан Богориди получава от султана разрешение за построяване на българска църква в Цариград и дарява къщата си в квартала Фенер (1849). Чрез доброволни помощи е построен малък параклис, осветен на 9 октомври 1849, който е посветен на Свети Стефан в чест на Стефан Богориди. На същото място по-късно е издигната известната Желязна църква.
Внукът на Софроний Врачански е единственият християнин, който от превземането на Константинопол от османските турци през 1453 г. е приемал в къщата си турски султан. Махлуд I му дава правото да се вози из Босфора в лодка с 12 гребци, докато за пашите гребците са само трима. За вярна служба султанът обаче му предлага да посочи кандидат за молдовски княз, който той ще задължи да се ожени за дъщерята. на Богориди – Смарагда. Негов избраник за княз и зет е Михаил Стурдза от благородническия род Стурдза. Михаил е финансов министър на Молдова и управлява в близко сътрудничество с Русия.
Братът на Стефан Богориди – Атанас, учи в Княжеската академия „Свети Сава“ в Букурещ, а след дипломирането си преподава в нея старогръцка литература и естествена история (1817 – 1812). Следва медицина във Виена (7812 – 1816) и защитава докторат във Вюрцбург (1816). (Той е навярно първият българин, получил висше медицинско образование). Работи като лекар във Виена (1817 – 1819) и Париж (1819 – 1826).
Атанас Богориди, който не знае български език, сътрудничи на първото новогръцко филологическо списание „Ермис о Логиос“, на списание „Мелиса“, пише статии за „Аякс“ и „Едип цар“ на Софокъл, за Омир и други. Част е от книжовния кръг около Адамандиос Кораис и поддържа връзка с гръцкото емигрантско революционно движение.
Синът на Стефан Богориди – Никола (1820 – 1963) е роден в Яш. Учи във Великата школа в Цариград, където става приятел със съученика си Георги Раковски. През 1837 – 1839 г. Никола е драгоман в османското посолство в Париж. Жени се през 1846 г. за Екатерина Конаки, дъщеря на молдовския болярин Константин Конаки, и прибавя нейното име към своето. Подписва се: Конаки-Богориди. Баща е на Емануил Богориди. През 1857-1858 г. е княз на Молдова. Издава през 1858 г. грамота, с която се учредява гимназията „Св. Св. Кирил и Методий“ в Болград, която изиграва огромна роля в българското Възраждане.
През 1859 г. полага основите на църквата в бащиния си двор в Истанбул. Дава 5000 лири на Георги Раковски за Първата българска легия. Умира в Букщурещ през 1863 г.
Княз Александър Богориди е по-малък син на Стефан Богориди и е първият областен управител на Източна Румелия (1879 – 1884). Той е роден през 1822 в Цариград. Получава висше образование по държавно право в Германия. Заема високи държавнически постове в Османската империя – член на Държавния съвет, министър на обществените сгради, пощите и телеграфите, дипломатически агент в Молдова, член на дипломатическата мисия в Лондон, посланик във Виена (1876 – 1877). След абдикацията на княз Александър Батенберг през 1866 г., Александър Богориди е сред кандидатите за българския престол. Умира в Париж през 1910 г., обран от своята прислужница.
Племенникът му Емануил Богориди (1847 – 1935), син на Никола Богориди, също е сред кандидатите за българския престол, но не е избран. След време една от дъщерите му става контеса в Рим.
Емануил прави редица дарения на български църкви. Не знае родния език на прадядо си Софроний Врачански, но вярва, че ще може да управлява държавата, от която тръгват неговите корени. Трудно може се предположи как би се развила България, ако я управляваше родът Богориди.
Дъщерите на Стефан Богориди – Хариклея, Смарагда и Ана, имат интересни съдби.
Хариклея (1828 – 1860) приема предложението за брак на молдовския болярин Ласка Кантакузино Паскану, член на влиятелната фамилия Кантакузини. Вторият брак на правнучката на Софроний Врачански е с датския художник Максимилиян Нисон. Хариклея и Л. Кантакузино имат дъщеря Адела, която е една от най-богатите жени в Молдова. Тя, подобно на майка си, има два брака. Вторият й съпруг е румънският политик Григоре Когълничану, лидер на Консервативната партия в Яш. Григоре умира скоро след брака и Адела прибавя към наследството си богатството и на съпруга си. тя се превръща в много търсена вдовица. През 1920 г. е убита в дома си.
Смарагда е втората дъщеря на княз Стефан Богориди. Тя има от брака си д Михаил Стурдза две деца – Михаил (1846 – 1863) и Мария (1848 – 1905). Мария е съпруга на княз Константин Горчаков (1841 – 1925), дипломат, син на руския канцлер княз Александър Горчаков. Мария пише стихове, рисува акварели и е изключително обаятелна личност.
Третата дъщеря на княза – Ана, през 1839 г. се жени за Константин Мусурус, член на известна неофанариотска фамилия и посланик на Османската империя в Лондон цели 30 години. Тя носи името на баба си Ана (Гана), която присъства на сватбата й в Цариград. Ана Богориди-Мусурус има шест деца – Стефан (1841 – 1907), Смарагда (1846 – 1933), Касандра, Пол (1843 – 1927), Елена и Ралу (Ралука, 1848 – 1923).
Те са високообразовани, с разностранни таланти – рисуват, свирят (Ралука е известна пианистка, а Пол – художник и поет). Прочута е нейната внучка, дъщеря на Ралука и княз Григоре Бибеску Бранкован, френската поетеса Анна де Ноай (1876 – 1933). Тя е кръстена на
баба си Ана Богориди. Издава десет поетични книги, три романа и автобиография. Анна е една от ценените интелектуалки на Франция и е носителка на много отличия. Тя е муза на писатели като Анатол Франс и Марсел Пруст, а Огюст Роден извайва нейния образ в скулптура.
Въпреки че във вените й освен българска, тече също румънска и гръцка кръв, малко преди смъртта си тя заръчва да посипят гроба й с шепа пръст от Балкана. Желанието й изпълняват наши сънародници, учещи по това време – през 30-те години на ХХ век, във френската столица.
Разклоненията на рода на Стефан Богориди се преплитат със знатни гръцки, румънски, френски и английски родове и днес е почти невъзможно да бъдат издирени всички негови наследници. Страниците за тези, за които има дори и малка информация, трябва да бъдат прочетени от нашето общество, което се стреми към интеграция с Европа, без да знае, че 220 години преди него Стефан Богориди и неговата фамилия, е направила това, пише „Уикенд“.
