Всякакви характеристики има родното висше образование, но едни от най-видими са дисбалансите в системата – не само по отношение на профилната и териториалната му структура, но и по отношение на качеството, отбелязва Силвия Георгиева във вестник СЕГА.
Вероятно няма друга държава, в която студентите в дадени университети може и да не са стъпвали на лекции, а в други – да бъдат скъсвани от непрестанни изпити, което допълнително отказва младежите от трудни и дефицитни за бизнеса специалности. Известен поглед върху тези противоречия дава и процентът на незавършващите студенти, който в някои професионални направления надминава с много този на получилите заветната диплома. „Сега“ поиска от МОН кратка справка в кои специалности отпадат най-много студенти. Министерството ни предостави таблици с десетки хиляди данни по брой студенти за всеки от 51-те университета и за всяка от стотиците специалности за последните 4 г., която трудно подлежи на обобщение. Все пак, данните, а и коментарите, събрани от студенти и преподаватели, показват прелюбопитни закономерности и проблеми, които биха могли да послужат за ориентация на кандидат-студентите, а и за създаващите политика у нас.
Празни зали
Преди месец репортер на Канал 3 отиде на място в Стопанската академия в Свищов, за да види как върви учебният процес. За два дни от общо 2000 студенти, които се водят на книга във висшето училище, той успя да заснеме едва шестима. Кадрите показаха покъртителни картини – освен порутена, но и видимо празна сграда, в която почти буквално няма жив човек. „Действителността е точно такава – на моя лекция от 20 души последно дойде само едно момиче“, потвърди преподавател пред „Сега“.
Нерадостната ситуация бе загатната по-рано и от проф. Андрей Захариев, уволнен заради тв интервю, което според ректора доц. Марин Маринов уронва престижа на висшето училище. „За мен най-голямата имиджова криза за висшето училище ще настъпи, когато регулярно празните и скромно посещавани от редовни студенти аудитории станат обществено и медийно достояние“, каза проф. Захариев, който понастоящем търси правата си в съда. Той уведоми ректора, че от 50 редовни студенти на лекцията по съвместната им дисциплина „Международни финанси“ на 1 октомври м.г. е присъствал само един студент. Не е известно нещо да е предприето в тази посока нито от ректора, нито от МОН.
Подобни слухове за фантомно обучение от години вървят и за други висши училища. За да бъдат хванати в крачка обаче, са нужни внезапни проверки от МОН, които ведомството не се е засилило да провежда, а и няма нужния капацитет.
Малки, големи и по-големи секири
За сметка на това, в някои направления и университети младежите се чувстват като изтеглили късата клечка, споделяйки че там късането на студенти на изпити се е превърнало в нещо като спорт. Информатиката в СУ например се слави като специалността с най-много късани студенти за разлика от другите компютърни направления, софтуерното инженерство и др.
„Започнахме 120 души, във втори курс бяхме 60, сега сме само 20“, споделя третокурсник. По думите му материалът е ужасно сложен и някои се отказват още в началото, просто защото се натъкват на нещо, което не са очаквали. И по-упоритите със завиден бал обаче едва успяват заради непосилно високите изисквания на дадени преподаватели, станали нарицателни със строгостта си (и с прозвищата си – например „Светата троица“). „Има преподаватели, за които се знае, че при тях е почти невъзможно да си вземеш изпита. От един поток например да са минали само трима. Някои студенти отпадат, защото не могат да вземат един единствен изпит, който влачат от първи курс“, казва младежът, който заедно с колегите си е ангажиран почти всеки уикенд с извънредни лекции и текущи изпити и контролни, които се провеждат през годината като условие да бъдат допуснати до финален изпит.
„При някои преподаватели 50% от студентите минават, 50% биват късани. При нас минават само 10%. Може да се отдаде на стриктност, методика на преподаване и т.н., но се забелязва системност“, коментира още младежът. По думите му заради тази ситуация във Факултета по математика и информатика обмислят въвеждането на още една допълнителна, държавна поправителна сесия за 4-курсниците само за един определен изпит, който те влачат от години и който ще бъде проведен от друга комисия от изпитващи, без в нея да участва въпросният преподавател.
„От 12 човека курс 10 са скъсани. Преподавателят ни е известен, че се заяжда дори за запетайки. Всички го знаят, но от ръководството вдигат рамене“, споделя друг студент от СУ от друга специалност, пожелал анонимност. „Нормално ли е да имат по 13 изпита на семестър? Програмите им са безумно натоварени и остарели, направени така, че преподавателите да си вземат хорариумите. В курса на дъщеря ми започнаха 23 души, сега са 12“, споделя и майка. В социалните мрежи могат да се открият редица коментари, свидетелстващи за разнообразни казуси – за масово отказване на студенти в дадени специалности заради начина на преподаване, отношението на някои преподаватели или просто заради безсмислието на учебната програма.
