Ниското ниво на река Дунав вече затруднява корабоплаването в българския участък. Образувани са шест прага, а за плавателните съдове са въведени ограничения в газенето. Най-проблемни са зоните около Сомовит, Белене, Батин, Свищов и Вардим.
Река Дунав отново влиза в режим на ниски води, а първият пряк ефект вече е върху корабоплаването. В българския участък са се образували шест прага — плитки места по фарватера, които ограничават безопасното преминаване на съдове с по-голямо газене. Това съобщи за БТА главният секретар на Изпълнителната агенция „Проучване и поддържане на река Дунав“ в Русе Божидар Янков.
Критичните участъци са в районите на Сомовит, Белене, Батин, Свищов и Вардим. Заради ниската вода е въведено ограничение в газенето на плавателните съдове. На практика това означава по-малко товар, по-внимателно преминаване и по-висок риск от забавяне при тежкия речен транспорт.
При Русе нивото вече е под условната нула
Първоначалната информация беше за ниво от минус 9 сантиметра при Русе спрямо условната кота нула, с прогноза за нов спад с около 10 сантиметра в следващите два дни. Актуалните данни на ИАППД за 8 юли 2026 г. показват още по-нисък стоеж — минус 16 сантиметра при Русе, при спад със 7 сантиметра за последните 24 часа.
Ниска вода е отчетена и при Оряхово, където стоежът е минус 22 сантиметра. При Свищов нивото е 21 сантиметра, при Силистра — 10 сантиметра, а при Ново село — 5 сантиметра. Данните показват обща низходяща линия по българския участък, а не локален проблем само при Русе.
Ниският Дунав засяга корабоплаването
При нормални условия Дунав е основен транспортен коридор за товари между Централна и Югоизточна Европа. Когато нивото падне, фарватерът се стеснява, плитчините излизат по-осезаемо, а корабите не могат да се движат с обичайното натоварване.
Ограничението в газенето не е административна формалност, а пряка мярка срещу засядане. Колкото по-дълбоко „стои“ един кораб във водата, толкова по-рисково става преминаването през плитки участъци. Последицата е проста: по-малко товар на курс, по-бавна логистика и по-внимателно планиране на движението.
Официалната информация на ИАППД посочва намалени габарити на фарватера в участъка от километър 374.10 до километър 610.00. Сред наблюдаваните критични зони са районите при остров Батин, остров Вардим, Свищов, остров Белене и Сомовит, пише Meteo Balkan.
Точно тези места са чувствителни при спад на реката, защото релефът на дъното, наносите и островните зони променят практическата ширина и дълбочина на плавателния път. При висока вода проблемът често остава скрит. При ниска вода става навигационен риск.
Лятото традиционно е период, в който ниските речни нива се следят особено внимателно. Високите температури, по-слабият отток и липсата на достатъчно валежи в отделни части от басейна могат бързо да извадят на преден план плитчините по фарватера.
За корабоплаването това означава работа „на сантиметри“. Данните се следят ежедневно, а решенията за товарене и преминаване зависят от актуалните стоежи по станциите. При продължаващ спад ограниченията могат да се усетят най-силно от товарните превози, при които всеки сантиметър газене има цена.
Какво се случва с движението по Дунав?
Към 8 юли обстановката не означава спиране на корабоплаването, но означава по-трудно корабоплаване. Въведените ограничения са насочени към безопасно преминаване през критичните участъци и намаляване на риска от инциденти.
