Остров Гоф, който е британска територия в южната част на Атлантическия океан, няма постоянно население.
Той се намира на около 2 400 км от континентална Африка и тъй като не разполага с летище, до него се стига за седем дни по вода от Южна Африка.
Това е пътешествие, което Ребека Гудуил и Люси Дорман вече са осъществили и в момента работят на Гоф. Те са сред седемте служители на пълен работен ден и осемте милиона птици, които наричат острова свой дом.
Двамата работят за Кралското дружество за защита на птиците (RSPB). Преди да се премести на Гоф, Дорман работи в Aнтарктида, а Гудуил за RSPB в Шотландия.
През септрември Гудуил ще приключи годината си на острова, така че от RSPB търсят нов служител с годишна заплата между 25 000 и 27 000 паунда (30 500 евро).
Работата включва „чести дълги дни“ на проследяване на морските птици и изисква кандидатите да се приспособят добре към живота в „предизвикателна и отдалечена субантарктическа среда“.
Кандидатите за работата трябва да имат „научна степен или еквивалентен опит в съответна сфера“, както и „опит в работата и наблюдението на диви птици/животни“.
Гудуил и Дорман също така предупреждават потенциалните нови служители, че ще трябва да се справят с тежките климатични условия и да се задоволят с това, че няма да консумират прясна храна в продължение на година.
„Мислех, че с Ребека сме свикнали с дъжда във Великобритания, но тук има много дъжд,“ казва Дорман за Би Би Си. „Намираме се на малка скала в средата на южния Атлантически океан, така че климатичните условия са доста екстремни.“
С какво се храни човек, когато се намира на над 2 000 км от най-близката държава? С готова храна, която е пакетирана или замразена.
„Едно от нещата, за които ни предупредиха преди да дойдем, е, че за много хора липсата на прясна храна е от съществено значение,“ казва Гудуил.
Пресните плодове и зеленчуци представляват прекалено голям риск за биосигурността на острова. Вместо това храната се осигурява от два фризера, които се зареждат веднъж годишно.
„Единият е пълен със замразени зеленчуци, а другият със замразено месо,“ казва Гудуил. „При смяната на служителите ни осигуряват хранителни запаси за година и ние живеем с тях до края на годината.“
Гудуил и Дорман казват, че наличието на интернет в базата им позволява да поддържат връзка с близки и познати, предава „Дарик“.
Като част от дейността си за RSPB, те проследяват движението на най-различни застрашени птици, като атлантическия жълтонос албатрос. Те събират данни за птиците на острова и борбата им срещу мишки и инвазивни видове, които се хранят с малките им.
От RSPB предполагат, че мишките са донесени на остров Гоф от моряци през 19-и век, а организацията работи по въпроса за отстраняването им. Този процес е намалил значително популацията им, но от RSPB все още не успяват да освободят напълно острова от мишките.
За тези, които се интересуват от това да прекарат година на Гоф, с включени птици, мишки, замразена храна и грандиозна отдалеченост, крайният срок за кандидатстване е краят на септември.
