С тържествена заря-проверка тази вечер в Бяла бе отбелязана 147-ата годишнина от Освобождението на България и 148 години от Освобождението на града от османско иго.
В тържествената заря-проверка участваха представителни роти от Националния военен университет „Васил Левски“ във Велико Търново. Почетният строй беше приет от заместник-началника по логистиката на висшето учебно заведение полковник Светломир Стоянов.
По традиция домакин на церемонията беше кметът на общината Димитър Славов. „В историята на България има много събития и дати, които са поставили основата на националното ни самочувствие и достойнство, но 3-ти март 1878 година е дата, която ярко се откроява в историческия ни летопис.
Дата, която събира в едно родолюбието, възторга от дълго жадуваната свобода и благодарността към саможертвата на хилядите войни участвали в Руско-турската Освободителна война – 1877 -1878 година. Трети март е символ на свободата, на несломимия български дух, на националното ни достойнство, самочувствие и идентичност“, каза кметът. Той отправи апел в този тържествен ден, в който отбелязваме 147-та година от Освобождението на България да отдадем почит, прекланяйки глави пред паметниците на знайни и незнайни родолюбиви българи, които със своята саможертва подготвиха, проправиха пътя на нашето Освобождение и останаха достойни синове на своята родина.
„Скланяме чела в знак на признателност към величавия подвиг на българските революционери и борци за свобода и преди всичко на идеолозите на българската национална революция – Георги Раковски, Любен Каравелов, Васил Левски, Христо Ботев“, сподели още кметът. „Стана традиция на този ден, Бяла да отбелязва с тържествена заря–проверка Освобождението на България. И това не е случайно. Градът ни е дълбоко свързан с великите събития, довели завинаги Свободата в нашата родина. Бяла става второто по-голямо, освободено селище, след Свищов. И образно казано „Първа столица“ на новоосвободена България.
На 5 юли 1877 г. руските войски, предвождани от генерал-майор Александър Арнолди влизат в Бяла. От 20 юли до 13 август в Бяла заседава Главната императорска квартира. Тук се провеждат два военни съвета, които имат стратегическо значение за хода на войната. На единия от тях присъства и генерал Гурко, заедно с бъдещият български княз Александър Батенберг. Беленчани играят прочутото хоро пред Императора на което Иван Вазов посвещава стихотворението „Царят в Бяла”. Свидетелство за ония паметни дни са конакът на Мехмед бей (сега Исторически музей), в който се е помещавала Главната квартира на руското командване, гробът и паметникът на Баронеса Юлия Вревская – обаятелна личност и изключителна жена, отдала живота си за нашата свобода, ангел на милосърдието, който ние ще носим винаги в сърцата си, Бюст-паметникът на лобното място на големия български революционер Панайот Волов на десния бряг на Янтра, Паметникът на Николай Пирогов – инспектирал двете военни болници в Бяла, Паметникът край река Янтра, издигнат в памет на загиналите офицери в тежките сражения край Горно Абланово и Кацелово, Паметникът на победата в село Лом Черковна и не на последно място Мостът на Колю Фичето, през чиято каменна настилка буквално е преминавала европейската история.
Днес ние не само почитаме жертвите. Днес си даваме сметка, че сме длъжни да работим за сбъдването на надеждите. За намирането на истински и достойни пътища, по които да вървим. Пътища, които да ни изведат до мечтата на Апостола за чиста и свята република в интерес на нейните граждани. Образование, духовност, последователна работа, ясна визия. Ето това ни е нужно, за да осигурим бъдещето на силна и вечна Майка България!“, заяви още Димитър Славов. „В наши дни ние българите сме разделени по всяка една тема, озлобени до крайност, вечно недоволни от всичко. Някои държим на тази традиционна заря-проверка, други се питат защо празнуваме по този начин, трети са тук просто за илюминациите и ефектите. Много младежи, изкушени от предизвикателствата на социалните мрежи, чалга културата, фалшивите новини, отровите, които дебнат по нашите улици са объркани, не познават историята, имат нужда от помощ, от напътствия, от примери за подражание! За тях и за всички, които се съмняват и са загубили вяра имам молба и съвет!
След минути тържествено ще прозвучат имената на велики българи, прославили България в борбите за Освобождението, Съединението, Балканската, Междусъюзническата, Първата и Втора световни войни. Имена и от славната история на Първото Българско царство. Молбата ми е: Заслушайте се, припомнете си делата на тези български герои. Защото народ, който не помни историята си – няма бъдеще. И когато загърмят автоматите и започнат дългоочакваните илюминации, тогава си представете пушечните залпове от хилядите пушки на войниците на Сюлейман паша, които настъпват към Шипка, а там горе…. – там горе са българските опълченци с камъни, дърве и телата на мъртвите си другари отблъскват поредната атака. За тия опълченци е този ден! За тях е зарята! За тях е славата и безсмъртието“, категоричен бе Димитър Славов, който отбеляза, че днес винаги отдаваме почит и на хилядите загинали руски, белоруски, украински, румънски и финландски воини за Свободата на България. Той призова присъстващите да пазят паметта на светите места и светлите дати, които са се превърнали в жалон от миналото към бъдещето на родината. „Преклонение, признателност, чест и слава на загиналите за Освобождението, сред които храбро се сражаваха и хора от Бяла и беленския край в името и за бъдещето на България“, каза още Славов.
Сред официалните гости бяха началникът почетният гражданин на Бяла Пламен Нунев, началникът на Регионалното управление на образованието д-р Росица Георгиева, кметът на Борово Валентин Панайотов, народният представител Георги Кръстев, редица представители на местната и държавната власт от региона и съседните населени места, представители на Русенската света митрополия, сред които и енорийският свещеник на Бяла отец Георги Стоянов.
Инициативата, която се организира от Община Бяла със съдействието на Националния военен университет вече повече от половин век, продължи с тържествена вечерна проверка, както и с отдаване на почит към освободителите и създателите на българската държава от представителни блокове на Националния военен университет във Велико Търново. Церемонията завърши с празнична заря.
