До г-н Красимир Вълчев, министър на образованието, и до първите мъже на ГЕРБ на национално и местно ниво:
В навечерието на Деня на народните будители и в деня на Задушница, когато обществото прави равносметка, в Русе се разигра ситуация, която няма как да бъде пренебрегната. Директорът на Регионалното управление на образованието и общински съветник от ГЕРБ – Росица Георгиева, „привика“ наш репортер публично, пред гости и представители на институции, за да му държи сметка за критична статия, отразяваща ситуация в Общинския съвет.
Това не е просто неуместно поведение – това е открит натиск върху медиите! Човек, заемащ ръководен държавен пост, не може с подобни действия да излага себе си и партията, която представлява, както и философията, която тя твърди, че следва.
Журналистите не са подчинени на партийни активисти. Те не дължат обяснения на властимащи фигури за публикуван факт или критика. Напротив – медиите са тези, които осигуряват отчетност и прозрачност. Да привикаш репортер публично заради статия е неприемлив пример за злоупотреба с власт, която поставя под съмнение принципите на демокрацията.
Особено тревожно е, че това се случва именно от директор на образователна институция, която би трябвало да възпитава уважение към знанието, критичното мислене и различното мнение.
Легенди* се носят за лични облаги и амбиции, които стоят зад тази демонстрация на власт. Не е тайна, че името на Росица Георгиева многократно е било свързвано със скандали и напрежение. Но този случай преминава границата – той засяга директно връзката между власт и свободата на словото и поставя под въпрос обществената отговорност на ГЕРБ на местно ниво.
Г-н Вълчев, господа от ръководството на ГЕРБ, дали подобно поведение ще бъде оставено без реакция? Публичният имидж на институциите и доверието на обществото не са партийна монополия, а общо благо, което изисква действия и морална отговорност.
Демокрацията не е удобство. Тя е отговорност. И медиите ще продължат да я упражняват, дори когато това не се харесва на тези, които са забравили, че публичните длъжности не са лична привилегия, а обществено доверие.
*Легенда е реалност или измислица, защото така се съхранява паметта.
