Тихомир Янакиев е роден на 15 март 1972 г. в гр. Созопол. Завършил е „Маркетинг и мениджмънт“ в Икономическия университет във Варна, а след това и „Стопанско управление“ в университета „Проф. д-р Асен Златаров“ в Бургас. От 2002 до 2019 г. е банков служител, а от 2004 г. заема ръководна позиция. От 2019 година е кмет на община Созопол, издигнат от БСП. На изборите на 29 октомври Янакиев отново ще бъде кандидат за кмет и водач на листата с кандидати за общински съветници на социалистите.
-Г-н Янакиев, наближава краят на туристическия сезон. Беше ли успешен той за Созопол?
-Все още не може да се каже, тъй като сезонът в Созопол ще приключи късно през септември, но според данните, с които разполагаме, сезонът е идентичен с този през миналата година. Може би съвсем малко по-слаб. Мога да кажа, че се промени профилът на туриста, който посещава града ни. Това лято ми направи впечатление, че има изключително много млади хора и по-малко семейства с деца.
-Вече се доближава до Слънчев бряг?
-Това не е много за хвалене. По-голямата част от съгражданите ми смятат, че семействата са по-добрите туристи. Сериозен факт за тази промяна е позиционирането на редица популярни заведения в града ни и това е процес, който не можем да спрем. След като има бизнес инициативи, които са съобразени със закона, няма как да им се пречи. Разбира се, ние искаме да акцентираме на културен туризъм и семейни туристи, които са по-платежоспособни, но пък от друга страна собствениците на заведения за бързо хранене, баничарници, кафенета, дискотеки и барове на открито са по-доволни, защото контингентът осигурява постоянна заетост на техните обекти. Ние трябва да сме готови за промените.
След Ковид пандемията все повече туристи започнаха да идват със собствени автомобили, което изключително много затруднява движението, защото градът е малък и няма възможност да поеме всеки един човек, който е дошъл с автомобила си. Бяхме свикнали големите хотели да правят трансфери с автобуси, което облекчаваше пътната инфраструктура. От три години постоянно вкарваме в експлоатация нови места за паркиране, но въпреки това те не достигат. Разширихме паркингите, направихме ги общински. Въпреки всичките ни усилия и труд пак се задъхваме. Трябва още по-силно да работим в тази посока, защото типът на туриста е такъв – повече млади хора се движат в града и идват със собствени автомобили. Трябва да се пренастроим за видовете туристи, които ни посещават.
-Тази година станахме свидетели на поредна негативна кампания срещу родния туризъм. Вие влязохте ритуално в морето, за да покажете, че то е чисто. Помогна ли тази акция за привличането на туристи?
-Не знам дали е помогнало, но ми омръзна всяко лято да гледам как сами си правим антиреклама. Знаете популярната поговорка за българския казан в ада, че не го пазят дяволи, защото ние самите взаимно се набутваме в него. Това описва цялостната ситуация, която е при нас. Заради качеството на водата изисквам от местната лаборатория на БАН анализи и данни. Оказа се, че тази година водата е най-чиста, ако трябва да я сравним с предходните пет сезона. Разрушаването на язовир Каховка не означава автоматично замърсяване, трябва да се гледат данните и анализите, които се правят непрекъснато. Държавата си е на мястото! Имам три деца и всеки ден са на морето. Ако беше замърсена, дали щях да ги пусна да плуват? Аз щях да съм първият, който да ги спре.
Другата причина са цените – било много скъпо. Даваха пример, че една супа струвала 20 лева. Тя супата може да струва и 200 лева, зависи какво е вложено в нея. Блюдото може да е от екзотични риби или морски дарове. Аз показах, че има и много евтини места. В Созопол има заведения за всеки вкус и джоб. Има за хора с възможности, които не желаят да ядат супи от 5 лева и кебапчета от 1,50лв, а искат да се насладят на телешки стек. В нашия град има достатъчно ресторанти и заведения, достатъчно хотели и къщи за гости. Има скъпи хотели, в които нощувката е по 300-400 лева, но има и къщи за гости, в които нощувката е по 40-50 лева на стая.
-Жегата от плажа отминава, докато тази на политическата сцена се увеличава. Вече обявихте, че ще се кандидатирате за втори мандат, но какъв беше ностоящият за вас? През последните четири години преминахме през пандемия, война, инфлация, пет парламентарни вота и липса на бюджет.
-Вие изредихте кризите, които ни съпътстваха, но пропуснахте някои от тях. Първата беше енергийната криза. В края на 2021 година настъпи шок с цената на електроенергията. Държавата се опита да компенсира, но не изцяло. Прост пример – ако сметката в нашата община за декември 2020 година е била 50 хиляди лева, грубо го казвам, през 2021г. вече беше 200 хиляди лева. Четири пъти се е увеличила цената. Това беше изключителен шок.
Вследствие на всички глобални процеси лихвите по кредитите скочиха драстично. Като кмет на общината бях заварил един огромен банков дълг за 22 милиона лева, изключвам другия дълг, който заварих, но по този не бяха плащани главници. Имах „честта и удоволствието“ да започна да изплащам главниците на този дълг, които са в размер на 2,1 млн. лева на година. Ако сме плащали по 35 хиляди лева на месец, сега плащаме по 80 хиляди лева. Тук трябва да зададем въпроса: Къде е държавата? Няма ли механизъм, по който общините да бъдат защитени. В моята ситуация са много колеги, които са теглили кредити с лихви 1-2%, а в момента лихвите са 5%. Това изключително много натоварва общинския бюджет. Една лихва от 80 хиляди на месец прави близо 1 милион лева. Ако преди сме плащали по 400 хиляди лева, сега плащаме 1 милион лева на година за лихви. Представяте ли си за тези допълнителни 600 000 лева, които даваме, колко неща можехме да направим, свързани с облагородяването на града и общината?
-Какво беше чувството да седнете в стола на Панайот Рейзи след толкова години негово управление?
-Него не искам да го коментирам, но този стол е изключително горещ, с много голяма отговорност. Ако си мислят хората, че това е някакво царство и това е тронът – жестоко се лъжат. Това е изключително трудно място, човек носи огромна отговорност пред съгражданите и жителите на цялата община. Трябва да работи с душа и сърце и да се стреми да се грижи за хората така, както се грижи за своето семейство. Иначе общината ще попадне в такова състояние, каквото я заварих преди 4 години.
-Какво беше то?
-Потресаващо! От 7 критерия, които беше разработило Министерството на финансите за финансовото здраве, община Созопол светеше в червено в пет от тях, най-много от всички общини в България. Със собствени приходи от 14-15 милиона лева грубо, ние имахме 28 милиона дългове. От тях почти 6 милиона бяха необслужвани задължения. Фирмата за сметопочистване е работила няколко месеца и не е платено, артисти са вземали участия в различния събития и не им е платено, майки с деца, които според наредбите трябва да вземат помощи, не им е платено… Всичко това имах „честта и удоволствието“ да почна да разплащам. Това, което заварих по сметките на общината, беше малко повече от 1 милион лева. Това е нищо на фона на всичките плащания, които предстояха. Сега мога да кажа, че общината има дълг 19 милиона лева, общият. Не са 28 млн. лева. Като това е само към банки. Нямаме неразплатени задължения. Като станах кмет имаше задължения и към РИОСВ в размер на почти 2 милиона лева по чл. 64 от Закона за управление на отпадъците. Всичко в момента е структурирано и сложено върху една здрава финансова основа. Затова се обърнах към жителите на общината да имат малко търпение. Основното през тези 4 години беше да стабилизираме финансово общината. Няма как да построим къща от покрива, къща се строи от основите. Основата на една такава институция е финансовата й стабилност.
-Кои бяха акцентите в този мандат и с какво се гордеете най-много?
-Това, което ви казах. Ние съумяхме в една изключително трудна ситуация да приведем общината през финансовото тресавище, в което беше затънала, сравнително леко, без да го усетят много жителите. В тази трудна ситуация не сме увеличили данъците. Данък сграда и такса смет са на нивата, които заварих преди 4 години. Ние не сме взимали нови дългове извън кредита, който държавата ни отпусна по Плана за финансово оздравяване, който ние изплатихме веднага за 2 години. Не сме разпродавали имущество с темпове и размери, в каквито се правеше преди. Не сме продали и 1 см. земеделска земя от собствеността на общината, с изключение на зоните по параграф 4, които са за вилно строителство. Дълговото бреме е намалено от 28 на 19 милиона лева. В тази трудна ситуация за 4 години съумяхме и да направим много в общината. Само в град Созопол сме инвестирали над 5,5 млн. лева, не говоря за другите населени места в общината. Това, което съумяхме да направим, е много на фона на всичко, което заварихме. В тази политическа нестабилност нямахме отворени европейски програми в продължение на близо три години. Нашето финансиране се свеждаше до собствените приходи и евентуално ако държавата реши да отпусне някакво ПМС.
-За четири години сте успели да изправите общината на крака след управлението на Панайот Рейзи?
-Точно така! Благодаря и на моя екип, както и на Общинския съвет, както и на тези от опозицията, защото те разбираха какво се случва и бяха съпричастни. Не казвам, че са подкрепяли абсолютно всичко, но линията беше на една позитивност и разбиране на трудната ситуация, в която работим.
-Ако през първия мандат сте лекували финансовото състояние на общината, то какво планирате да направите по време на втория си управленски мандат, ако бъдете избран отново?
-Това е една изключително голяма отговорност. След като сме стабилизирали общината трябва с по-сериозни темпове да работим. Отварят се европейските програми. Ние кандидатстваме по изключително много програми. Не искам да давам гласност, защото искам първо да бъдат одобрени. Преди дни ми съобщиха за одобрен проект за цялостен ремонт на училище с инвестиция за близо 2,5 милиона лева, от което съм изключително щастлив. Предстои одобряването на поне още 4-5 проекта. Работим по много и нови проекти. Благодаря на колегите, че с малкото налични хора успяваме да свършим много работа. Предстоят да се случат много инфраструктурни проекти, свързани с пътищата, конструкция на сгради, училища… Също така и ремонт на амфитеатъра – кандидатствали сме по проект, благодарение на който ще бъде изцяло обновен, с нови седалки, ще увеличим местата до почти 1000 седящи, с нови оградни съоръжения, нови съблекални, тоалетни, озвучаване и осветление. Догодина нашата културна програма ще се осъществява в едно реновирано и ново място.
-Ясни са някои от основните ви претенденти. Виждате ли сериозна заплаха?
-Няма да коментирам претендентите си. Какво означава заплаха? Ако са по-добри от мен, нека те да станат кметове, само мога да бъда щастлив. Ако дойде някой и се грижи за мен и моето семейство така, както аз сега се грижа за хората, нека да дойде друг кмет.
