Не е толкова важно кой е служебен премиер и състава на кабинета. Те нямат отношение към изборния процес. Основните отговорности са на ЦИК, важно е, ако служебният кабинет не се държи като политически играч. Надявам се президентът Йотова да вземе най-мъдрото решение. Ако нещо липсваше систематично в българската политика, в последните години, това е мъдрост, каза в интервю пред БНР вицепремиерът на кабинета в оставка и министър на иновациите Томислав Дончев.
Той посочи, че теоретично, ако изборите са през април т. г., преди това да се внесе нов проект на бюджет от служебния кабинет.
„Но практически дали служебният кабинет ще убеди политическите сили в НС? Не мога да отговоря и как ще изглежда този бюджет. Политиците удобно избягват една тема. България е в бюджетен вулантаризъм. 3% дефицит го докарахме като 0. А ние харчим повече, отколкото изкарваме. Бюджетът трябва да отговори, ако ще вървим към балансиран, какви мерки трябва да бъдат взети“, посочи Дончев. Според него трябва смелост, за да се ограничат някои неефективни разходи, а алтернативата е да се увеличат данъци.
Вицепремиерът в оставка посочи за предстоящите парламентарни избори, че когато българите не вярват на машините и на хартиената бюлетина, аргумент е да дадем право на всеки да гласува, както иска.
„Основния проблем е компетентността на членовете на СИК. Ако имаше по- грамотни хора, щеше да има по-малко нарушения там. Има добри практики по света. Опитваме се с машината да решим човешки дефекти. България има хиляди учители, грамотни и почтени. Трябва да има някаква професионална квота в секционните комисии, което да гарантира честност и по-малко грешки. Изкуственият интелект може да служи като усилвател на талант, но ако нямаш талант, той няма какво да усили“, коментира Дончев.
Той сподели личното си усещане и напускането на кабинета в МС:
„Всеки път, когато излизам от МС, се чувствам по-добре, откогато влизам. Властта далеч не е в сферата на удоволствието.“
Той смята, че политическата система и обществото трябва да направят героичен опит да се оттласнат от това „атомизирано“ състояние, „защото политиката е противопоставяне, но не е война, а търсене на консенсус и обща посока“.
Дончев бе категоричен, че не може да коментира нищо конкретно за новият проект на Румен Радев и слизането на президента на политическата сцена:
„Заявките на Радев ми е трудно да коментирам, поради липса на конкретни заявки. В политиката не е редно да се коментират личностите и ми се искаше да коментирам конкретика в политическия проект – насока здравеопазване, или по скалата „ляво – дясно“, а репликата няма ляво, няма дясно е нелепа.
Всеки, който влиза в политическата конкуренция, минимумът е да се определи поне по тази линия – „ляво – дясно“. По отношение на геополитиката трябва ясно определени.“
И увери, че няма спад на инвестициите в България, като по ПВУ ще са рекордни, а преките чужди инвестиции за 2025 г. ще са повече от 2024, но „ще знаем точно колко към средата на т. г.“.
„Аз не мисля да атакувам никой, предизборната кампания като боричкане в кал, е все по-злостен политически наратив. В кампанията ще се опитам достъпно да развия тезите си за икономическа трансформация, което е комплект от мерки за по-висока добавена стойност в икономиката. Твърдя, че на база преразпределение една държава не може да стане по-богата. България ще има отчетен над 3% растеж за 2025 г., един от най-високите в Европа, но не е достатъчно. Ако е 4 или 5%, държавата ще разполага с повече средства, включително и за социална политика. Това е комплект от мерки и започва с разказа за образованието, основният фактор за конкурентоспособността е качеството на човешкия капитал – какви хора произвеждаме с неясно образование или повече инженери. Политиците говорят за туризъм, земеделие и никой не говори за нуждите на българската индустрия, а тя е 28% от БВП, но е тотално непозната, а този сектор има своите нужди. Разказът не свършва с образованието“, коментира Томислав Дончев.
За предложените промени в Изборния кодекс той обясни, че „няма лошо да има спор в политиката, проблемът е, че се води преди избори, защото има съмнение, че с промяна на правилата се цели да се достави политическа полза“:
„Добрата практика е да се правят далеч преди датата на изборите. Безкрайните спорове, една изборна срещу друга технологии, е причина да намаляват гласуващите, от ерозиралото доверие от изборната технология. Едните не вярват на машините, другите на хартията.“
