Безспорно Светлана Тилкова, по-известна като Алена, е сред най-известните астролози в страната, а и твърди, че няма конкуренция дори и на световно ниво, защото от петилетки работи и извън страната, а прогнозите й неминуемо се сбъдват.
Зад гърба си има направени стотици хиляди хороскопи не само на българи, а и на чужденци. Многократно е споделяла, че познанията й се простират не само във видимия, а и в невидимия свят. Чувства се богата и успяла жена, защото живее според вселенските правила.
На 26 януари Светлана Тилкова отбеляза 70-ия си юбилей в компанията на ограничен кръг приятели в столицата.
Ето какво сподели от висотата на възрастта си:
– Какво си пожелахте навръх рождения ден?
– Да не позволя да ме отклонят от пътя, заради който съм дошла на Земята. Желаещите са много, но нека знаят, че светлината винаги е по-силна от злото и мрака, защото те са вторичното, колкото и мощно и привлекателно да изглеждат на мнозина.
– Каква беше изминалата година за Вас в личен и служебен план?
– Изключително натоварена като работа, толкова изтощаваща, че не бих искала да се повтаря. Работя непрекъснато, и в събота, и в неделя. За цялата година имах накъсани общо 10 дни почивка. Да не бъда разбрана грешно, не се оплаквам, такъв е ритъмът на моя живот, но през годината на Сатурн всичко беше прекалено много. В личен план всичко е спокойно, а и мисля, че друго не би могло да бъде.
– С какво се занимавате в момента?
– Вече преполових 2026 г. с астрологичните си изчисления и основно частни бизнес организационни и глобални прогнози. Към юни 2025-та хороскопите ми ще навлязат в 2027 година. Няма да споделя с какво се занимавам в момента, извън общодостъпните ми хороскопи, че твърде много са мераклиите да ми пречат, въпреки че моят път не се пресича с ничий друг.
– Имате ли незабравим рожден ден, за който бихте желали да ни разкажете?
– Всеки мой рожден ден е различен от предишния. Често празнуваме извън България. Един от незабравимите ми рождения дни е моят 60-ти юбилей, който отпразнувахме в Австрия. Високо в планината над Инсбрук, в красивото селце Пач в 800-годишен хотел.
Управителите ни посрещнаха с радост, че сме избрали тях за моя юбилей.
– Какво е отношението Ви към подаръците? Казвате ли какво да ви купят, или очаквате
приятелите да Ви изненадат сами?
– По-скоро е неутрално отношението ми към подаръците. Приемам ги като знак на уважение, но и само цветя са достатъчни. Купувам си или Андрей ми подарява всичко, което ми е потребно, тъй че не е нужно да чакам повод някой да ми подарява каквото и да било, а още по-малко да имам претенции за подарък. Ами ако човекът не може да си позволи да ми подари желаното от мен?! Струва ми се крайно неуместно.
– Кои са хората до вас, на които държите най- много?
– На Андрей и на Мартин, съпруга и сина ми. Това са любимите ми мъже, които ми даряват цялата си подкрепа.
– Кой е най-хубавият и най-лошият момент в живота ви?
– Хубавите са много, трудно бих ги изредила. Най-лошият е измамата с първото ми дете, което обявиха за починало, а то се оказа продадено и осиновено. Успокоението за нас дойде, когато го открих в Германия, в прекрасно семейство – момчето ми бе вече пълнолетно и започнахме да общуваме.
– Вярвате ли в любовта, или сте от хората, които смятат, че тя е истинска само в изкуството?
– Вярата или невярата са ми чужди. Аз знам или ако не знам, ще науча. Независимо дали се отнася за любовта, за недостъпната за хората зона в незримия свят или за мистика, дразнеща човешката фантазия.
Любовта съществува и е естествено състояние в човешките отношения. Лошото е, че хората понякога възприемат своята страст или влюбеност за единствената, голямата любов. Много често бликналата любов е прикритие за кармични отношения на омраза.
Любовта примамва, създава се семейство и постепенно се разкриват истинските чувства – на безгранична омраза, пренесена от минало прераждане, последвана от психически и физически тормоз. Истинската любов съществува и се пренася през преражданията от хора, живели в любов не един, а поредица животи. Такива хора и без думи се разбират, а в отношенията им, дори и когато се случи да се гледат под вежди, струи любов, която околните усещат.
– Предопределена ли е съдбата на човек? Усещали ли сте намесата при Вас?
– Вярата при мен е заместена от знанието. На всеки е предопределено в хороскопа какво да е неговото професионално поприще, но не като една възможност, а като сфера от понякога коренно различни професионални направления. Нумерологичният и астрологичният хороскоп, допълнени с кармичното наследство, ясно сочат пътя на човека през живота почти във всяко отношение. Мнозинството от хората дори не разбират, че с неволите или съзнателни избори в личен и професионален план променят и направляват своята съдба, често в грешна посока. Една от най-престъпните намеси, съгласно незримия свят, напълно съсипващи предопределението на човека, очакващ появата си за новия живот във физическо тяло, е раждането със секцио. Ако не е по медицински причини, а заради по-добре платената здравна пътека спрямо естественото раждане секциото напълно променя съдбата и обичайно прави трудно до невъзможно изпълнението на кармичните задачи на личността. Разбира се, че съм усещала ръката на съдбата. Когато кандидатствах в УНСС, международни икономически отношения, само това, без друго изброяване на специалности, за първи път свободна специалност, а не затворена само за децата на тогавашните политици, я избрах, без да съм наясно какво се крие зад това образование.
– Помните ли на каква възраст започнахте работа и какво си купихте с първите спечелени от вас пари?
– Бях втори курс в института, на 21 години, когато започнах работа на хонорар като преводач от немски, на текстове и симулантен превод. Взех първия хонорар и късмет – наредих се на една километрична опашка на книжарницата на „Славейков“, купих си три книги. По времето на социализма много книги бяха дефицит въпреки огромните тиражи и на български автори, а и хората тогава много четяха.
– Притеснявате ли се от старостта, от това, че човек се променя с годините?
– Нито една причина за притеснение не чопли душата ми. Ежедневието ми е изпълнено с работа, постоянно обогатявам знанията си и освен другите ми задължения привнасям новознание в световната астрология. Промяната с годините не ме притеснява, но да бъдем реалисти. Днес няма да се втурна да покорявам Стара планина и някога приятния ми преход от Ком до Емине, нито да изкачвам Фуджи или Килиманджаро, нито да ставам в 4 сутринта и да събирам билки по изгрев-слънце високо на Тибетското плато. Предпочитам колата да ме закара максимално близо до целта.
– Как виждате себе си след 10 години?
– Все същото, работеща и на 80 години.
– Какво е усещането да бъдете жена рицар в Ордена на тамплиерите? С какво се занимавате там? Наистина ли тази организация е мистична?
– Организацията е светска, Мистиката може да битува в нечия глава, задръстена от конспиративни теории. Съвременният суверенен военен Орден на рицарите от храма на Йерусалим е изграден на основата на традициите и рицарите тамплиери, но не се счита за пряк наследник на Ордена на тамплиерите, основан през 1118 г. от Юг до Пайен и разпуснат през 1312 г. от папа Климент V. Орденът е с консултативен статут към ООН и с постоянни представителства в Ню Йорк, Виена и Женева. Участва в номинирането на кандидатите за Нобелова награда за мир. Дейността на рицарите и дамите от Ордена на тамплиерите е свързана с хуманитарна помощ, защита на човешките права, разбирателство между християнските деноминации.
Мъжете и жените в Ордена имат еднакви права и отговорности и разбира се, мечът служи единствено за ритуални цели както в същността си на оръжие, така и на кръст. В Ордена съм вече 13 години и работя здраво, с надеждата, че със скромните си усилия принасям благо и светлина в нашето общество, удобно чувстващо се в безвидността на мрака.
– За вас знаем, че обичате много животните, дори сте били осиновител в столичния Зоопарк…
– И сега съм. През ноември 2022 г на тържеството „25 години дарителска: програма“ в Софийския зоопарк бях поздравена като един от най-дългогодишните дарители и осиновители в Зоологическата градина. Началото го поставихме със съпруга ми на 3 април 2004 г., когато д-р Иванов ми връчи първия паспорт на красавицата Беси, евроазиатски рис, пристигнал от Екатерининбург. След това осиновихме мъжкаря Арес, пристигнал от Канада, а впоследствие и Арби, първото рисче, родено в зоопарк в България. През 2004 г. осиновихме и мечока Антоний, дошъл от Старозагорския зоопарк, и така досега, продължаваме напред. Причината да станем осиновители беше голямата болка от загубата на нашето куче Мечо, 60-килограмова южноруска овчарка, която зла зъболекарка отрови заедно с още няколко домашни кучета на улицата. Бяхме като болни почти година. За да не ни се случи отново, не си взехме друго куче, а осиновихме животни. Кармата въздаде своето наказание, при това много мъчително и няколкогодишно за отровителката, но не сме почувствали удовлетворение.
– Има ли възмездие за лошите хора и кога ги застига?
– Често в живота на хората нарицателните „лош“ и „добър“ са само думи. За едни си
лош, защото ти завиждат и разпространяват какви ли не измислици за теб, та поне малко да ти навредят и после иди обяснявай, че нямаш сестра. За други си добър, извадил си ги от гроба, но минава време, забравят доброто, което си сторил, и неочаквано ставаш лош, защото в егото си те започват да възприемат като унижение твоята помощ. Кармата преценява кой е добър и ще получи отплата и блага, кой е лош и ще бъде наказан. Възмездието винаги спохожда заслужилия го, при това задължително в най-неочаквания за него момент, когато вече с забравил клетвите към някого, помислите, че и действията да унищожи опасни за него хора, интригите. Наказанието го спохожда, когато е убеден, че мислите, думите и постъпките му са останали завинаги в миналото. Тогава кармата удря, при това жестоко.
– Успяла жена ли сте?
– Да, и в личен, и в професионален план. С божията помощ, във всяко отношение. И в България въпреки злобата на много мои сънародници, която и в капка вода дави успяващите. И в чужбина, където е големият мащаб и удовлетворяващата ме оценка за полезността на моята работа.
– А богата ли сте?
– Като родена във Водолей, нямам никакво отношение към парите. Плащам, не искам ресто, все едно колко е, купувам неколкократно по-скъпо нещо само защото ми е казано, че струва толкова. Изгубила съм бройката на хората, на които съм помагала незаслужено. Имам всичко, което поискам, но плащането не е мое задължение. Доволна съм, че не се занимавам с битовизми. Дали съм богата?! Спазвам 9-и и 10-и вселенски закони – „Изпълнявай вселенската си мисия, осъзнавайки своето предназначение. И раздавай според възможностите си, за да консумираш вселенските блага. С приемането ти в селенията на висшия вселенски свят ти си най-богатият, както и всички, които са около теб“. Това ми е достатъчно!
Източник: Уикенд
