Клечките в Китай са с дължина 25 см и се наричат „куайдзи“, което означава „бърз“. Точната дата на тяхното изобретение е неизвестна, както и името на техния изобретател. Според археолозите, клечките за хранене са се появили за първи път преди около 3000-4000 години и тогава те са били прости дървени клонки, използвани от китайците за изваждане на горещи хапки от казани или за разбъркване на храна. По-късно те започват да се използват и за хранене.
В Китай има легенда за това защо хората се хранят с клечки, разкри украинската агенция УНИАН. Според нея император Ю Велики е изобретил този инструмент. Казват, че бил много гладен по време на поход и без да чака казанът да изстине, отчупил две клонки от дърво и ги използвал, за да извади горещо парче месо. Оттогава други са последвали примера му. Конфуцианството, китайско философско движение, чийто основател, Конфуций (ок. 551 – ок. 479 г. пр.н.е.), е смятал клечките за въплъщение на мира и хармонията. Това е допринесло за разпространението им. Може да се изненадате, но обикновените метални ножове, традиционно присъстващи на всяко хранене, са символизирали насилие и агресия в съзнанието на философа. Освен това се е смятало, че те могат да наранят устните или езика, нещо немислимо при хранене с клечки.
По-късно, по време на династията Хан, китайската кухня претърпява промени. Готвенето е трябвало да се извършва бързо и на слаб огън. Следователно, храната започва да се реже на по-дребни парчета. Малките парчета са били по-лесни за хващане с клечки. Тази традиция се е утвърдила в практиката. Тя става толкова вкоренена, че се разпространява в съседните страни – Япония, Корея и Виетнам.
Клечките стават популярни в Япония около 12 век. Това се случва, отчасти, благодарение на философията за хармония и спокойствие, символизирана в инструмента. Тук клечките са с дължина 20-23 см и се наричат „хаши“. Те имат заострени краища, които са удобни за отстраняване на кости от риба, основата на националната кухня. Всъщност много ястия в тази страна се консумират удобно с клечки: суши, сашими, рамен, удон, темпура… Японците държат много на своите обичаи, включително обичая да се яде с хаши. Те не виждат смисъл да заменят традиционните дървени клечки със студени метални лъжици и вилици. Клечките в Страната на изгряващото слънце са много разнообразни. Те са изработени от кипарис, бамбук и клен, боядисани и лакирани. Японските хаши са красиви и не е чудно, че са елегантен подарък за близки.
Защо хората все още се хранят с клечки? Наред с философската обосновка за използването на клечки, има и чисто практична. Китайците имат уникален подход към храненето, изискващ балансиран подход. Храненето с клечки забавя процеса в сравнение с храненето с лъжица или вилица. По този начин можете да се насладите и удължите удоволствието от всяка хапка. Освен това, храната, консумирана на по-малки порции, е по-лесна за смилане и не претоварва стомашно-чревния тракт. Пръчиците за хранене са полезни и за развитието на фината моторика, тъй като изискват координация на пръстите и ръцете за държане и манипулиране на приборите. Японците например вярват, че обучението на децата да използват хаши от ранна възраст подобрява тяхното внимание, концентрация и когнитивни способности.
За милиони хора в Китай, Япония и други азиатски страни клечките за хранене не са просто инструмент, а част от тяхната идентичност. Ето защо този обичай продължава да живее.
