Нова цялостна оценка на хидроморфологичните условия на Балканите разкри драматично и ускоряващо се влошаване на известните естествени водни пътища в региона. Автор на доклада е д-р Улрих Шварц от Fluvius Vienna, а проучването е поръчано от EuroNatur и Riverwatch като част от кампанията „Спаси синьото сърце на Европа“. Докладът оценява 83 824 км реки в единадесет държави, разкривайки, че процентът на почти естествените реки е намалял от 30% през 2012 г. до едва 23% през 2025 г. или 2450 речни километра (rkm), докато силно модифицираните речни участъци са се увеличили.
Причините са свързани с речни заграждения, водноелектрическата енергия, водовземаннията и добива на седименти и изграждане на инфраструктура.
АНОНС припомня, че най-големият язовир в област Добрич крачи към тиха катастрофа
Усилията за опазване на природата са успели да защитят приблизително 900 речни километра, главно чрез спиране на проекти за язовири за водноелектрически централи.
Най-значителните промени са регистрирани в басейните на Дрина, Неретва, Вардар/Аксиос, Девол и Дрин.
Зов за помощ в Албания
Проучването заключава, че никоя друга балканска страна не е загубила толкова много естествени или леко модифицирани речни участъци през последното десетилетие, колкото Албания.
Развитието на водноелектрическа енергия, неконтролираното регулиране на реките, водовземането и обширните промени в заливните низини са променили речните пейзажи на Албания с безпрецедентна скорост.
ОЩЕ: Ето в кои два основни язовира водата свърши напълно
„Въпреки че Албания успешно защити Вьоса и някои от нейните притоци, през последното десетилетие в повече речни участъци са деградирали повече, отколкото във всяка друга балканска страна“, посочва изпълнителният директор на Riverwatch Улрих Айхелман.
Според него тези открития би трябвало да послужат като зов за събуждане за албанското правителство да защити реките в цялата страна, а не само в един басейн, особено като се имат предвид стремежите на страната да се присъедини към Европейския съюз.
България има немалък процент естествени реки
В доклада се посочва, че страната е разделена на голям Дунав водосбор с няколко големи притока (Искър, Осъм, Янтра), черноморските крайбрежни водосбори и големите Средиземноморски регион, включващ Марица и Струма. Докато хидроенергийното развитие и големите язовири имат фокусиран досега върху избрани реки и райони (напр горен Искър и Арда), Дунав и Марица са до голяма степен свободно течащ. Някои непокътнати реки се намират в Черноморски крайбрежни водосбори и в някои горна Арда притоци. Докато долната равнина на Марица се използва до голяма степен за селско стопанство и променя реките в различна степен, непокътнати реки има само в гористото, малко Черно море крайбрежен водосбор по българската граница.
Видно от графика в доклада се вижда процентното разпределение на хидроморфологичното състояние на речните корита. От графиката става ясно, че 29% са почти естествените речни корита. Става въпрос за 5264 речни километра, в които има минимални или липсващи хидроморфологични изменения.
Най-много са слабо и умерено изменените речни корита, които са 45%, или 8014 речни километра. Тези реки са слабо до умерени изменени, което означава, че имат частични корекции, ВЕЦ или нарушен отток.
14% са речните километри, които не са напълно съсипани, докато 9%, или 1593 речни километри са силно хидроморфологично изменени, което означава, че коритото е канализирано, бетонирано или реката е вкарана в тръби или деривация.
Най-критични са 3% от речните корита, което в километри е 607. Това са участъци, които са превърнати във водохранилища или с напълно изгубен речен характер.
Цялото проучване – може да видите ТУК.
