Тазгодишното издание на Празника на житото и хляба в град Бяла премина с още по-голям размах, увеличен брой участници и хиляди посетители, които изпълниха площада на града. Събитието не само затвърди позицията си като едно от най-обичаните в региона, но и подобри собствения си балкански рекорд от 2023 г. за най-голяма вита баница, този път с впечатляващ диаметър от 4 метра.
Специален гост на празника беше неуморимата и колоритна баба Дешка, която показа на присъстващите, че на хубавата баница не ѝ трябват нито тава, нито фурна. С много хумор и майсторство тя демонстрира как се прави традиционна баница на тиган – както с готови, така и с ръчно точени кори, предавайки тънкостите на занаята по неповторим начин.
Кулинарната зона на празника беше истински пир за сетивата. Читалищата от Бяла и селата Полско Косово, Босилковци, Ботров, Лом Черковна, Копривец и Иваново подредиха богати трапези със сладки и солени изкушения, част от които се приготвяха на място, пред погледите на посетителите.
Фолклорната програма предложи много настроение и родолюбие с участието на самодейни състави от:
-
НЧ „Трудолюбие 1884“, гр. Бяла
-
НЧ „Димитър Иванов Полянов 1918“, с. Гарван, общ. Ситово, обл. Силистра
-
НЧ „Просвета 1908“, с. Мадара
-
НЧ „Н. Й. Вапцаров 1908“, с. Лом Черковна
-
НЧ „Христо Ботев 1925“, с. Иваново
-
НЧ „Развитие 1899“, с. Полско Косово
-
НЧ „Св. св. Кирил и Методий 1922“, с. Копривец
-
НЧ „Съгласие 1918“, с. Пейчиново
-
НЧ „Просвета 1919“, с. Босилковци
-
Танцьори от ДЮФА „Зорница“
Сцената оживя и с модно дефиле на Арт бутик “Дана Витан” от Русе, който впечатли публиката с поръчкови етно модели, вдъхновени от българските шевици и традиционни мотиви.
Кулминация на празника бяха изпълненията на обичаните народни певци Теменужка Ченикова и Цветан Банев, които разпалиха настроението и изправиха на крака публиката.
Събитието тази година бе посветено и на 148-годишнината от Освобождението на град Бяла от османско владичество. Историческото „беленско хоро“, с което жителите на града навремето посрещат император Александър II, бе пресъздадено в края на програмата – с голямо, кръшно хоро, символизиращо силата на българския дух, вяра и традиция.
