Днес премиерът Николай Денков спази традицията, която сам създаде, и в рамките на час и половина отговяраше на въпроси във Фейсбук:
В края на протяжния разговор потребител му зададе следния въпрос: Ако не бяхте министър-председател, щяхте ли да промените датата на националния празник от Трети март на 24 май, кажете честно!
Николай Денков отговори дословно така: „Честно! За мен, след като видях как г-жа Митрофанова се опитва да ни обяснява как трябва да честваме Трети март, след като дойде от Русия патриархът и се накара на нашия президент какво да казваме ние по тези празници, аз разбрах, че този празник вече не ни обединява. Няма как са ни обедини.
Защото той винаги може да бъде тълкуван по два съвсем различни начина. Единият – това е празник, с който сме създадени като държава и това е, което помним като деца, и аз бих искал да е така.
Но в същото време – това е празник, в който една имперска сила се опитва непрекъснато да ни напомня, че ако не беше тя, ние нямаше да съществуваме като държава“.
От думите на Денков излиза, че:
– той признава Трети март като дата на създаване на българската държава.
– признава и заслугите на имперската сила да съществуваме като държава.
Но не иска това да ни бъде напомняно, не иска да бъде говорено, камо ли пък от руснаците.
И заради този негова отчайваща коплексарщина държавата трябва да си смени националния празник!
По голяма глупост от тази едва ли може да се роди!
Утре Митрофанова си тръгва. След нея ще дойде някой, който не е толкова активен и гръмогласен като нея – тогава ще върнем ли Трети март? Ще сменяме ли празниците си според настроенията на властници, които идват незнайно откъде, отиват си също така безславно и историята никога не се сеща за тях!
Или ще пренесем ротацията от парламента в националния пентеон?
Ние говорим за памет, за колективна идентичност, за отношение към герои, към национално битие, в което са събрани болка, възторзи и покруса, победи и загуби.
В този национален разговор политически еднодневки нямат място.
За тях не съдържанието на паметта, а нейното обговаряне, според конюнктурата е важно. Защото самите те са продукт на тази конюнктура и извън нея не биха могли да съществуват.
Това е подлост!
Да се опитваш да наместваш националната историческа памет по тясната си битова политкоректна кройка, е подлост!
Да впрегнеш властиви лостове, за да манипулираш една нация с цел да угодиш на временен дребно-политически интерес, е предателство!
Държава се гради на история, миналото е нашето самопознание и то не е подвластно на конюнктурното му използване.
Политическо бездрарие е цялата тази патаклама, която ПП-ДБ устройват с промяната на националния празник.
Защото горко на тази държава, която взима своите решения заради изказванията на чужди посланици!
И защото няма по-голямо падение от това политиците на една страна да маршируват под диктата на чужди посолства!
Г-н премиер, ние не трябва да се доказваме нито на Митрофанова, нито на посолствоТО. Ако имаме достойнство, чест и съвест.
Трябва да се научим да живеем за себе си, не за това какво ще кажат руснаци или американци
Затова, г-н Денков, отървете се от комплексите си! Бъдете мъж!
Не се страхувайте толкова от г-жа Мирофанова, тя все някога ще си отиде, изпълнила с чест своята мисия.
А вие ще се срамувате от това, че заради страха си от нея, сте се опитал да накарате една горда нация да изглежда като вас.
Не забравяйте, че 2/3 трети от българския народ не мисли като вас! И слава Богу, няма вашите комплекси!
Празникът е нашето вътрешно преживяване, нашият духовен ритуал и нашата връзка с корените и с това, което ни дава устойчивост за бъдещето.
Другото – историята го отмива.
П.П. За другата глупост на Денков: „Ако не беше българската държава с княз Борис Първи, а след това с цар Симеон, нямаше да има може би тази руска държава, която след това ни е освободила“, просто не ми се пише. Очаквам, че ще има реакция по дипломатически път.
Валерия Велева,
журналист, гл. редактор на сайта „Епицентър“
